Корпоративният подоходен данък в България през 2026 г.: Пълният наръчник за чуждестранни собственици на бизнес

Ставка от 10%, изчисляване на облагаемата печалба, приспадащи се разходи, международен доход, авансови плащания, глобален минимален данък и защо България остава най-конкурентната юрисдикция в ЕС за корпоративно данъчно облагане


10% ставка на корпоративния подоходен данък

Flat без прогресивни ленти

0% общинска такса

30 юни годишен срок за връщане

Въведение

България поддържа 10% плосък корпоративен подоходен данък в продължение на почти две десетилетия. Това е най-ниската ставка на корпоративния данък в Европейския съюз – свързана само с основната ставка от 9% в Унгария, която се прилага при условия, които не засягат повечето фирми. За по-голямата част от компаниите, работещи в България, 10% е ставката и тя се прилага еднакво за местни и чуждестранни предприятия, за всички сектори и за всички видове доходи от стандартна търговска дейност.

През 2026 г. контекстът около българския корпоративен данък се засили още повече. Пълното членство в Шенген, прието през 2024 г., премахна граничните търкания за стоки и услуги. Приемането на еврото през януари 2026 г. завърши интегрирането на България в паричната архитектура на ЕС, което направи фактурите на български фирми директно деноминирани в общата валута на ЕС и елиминира обменния риск лв./EUR. Глобалният минимален данък (втори стълб, 15%) влезе в сила в целия ЕС, но се прилага само за групи с консолидирани приходи над 750 милиона евро – праг, който изключва огромното мнозинство от международните МСП и предприемачи, които регистрират български компании.

Това ръководство обяснява всичко, което собственикът на чуждестранен бизнес трябва да знае за българския корпоративен подоходен данък през 2026 г.: кой подлежи на облагане с него, каква печалба е облагаема, кои разходи намаляват данъчната основа, как работи системата за авансови плащания, как се третират международните доходи, какво означава глобалният минимален данък и кого засяга, и как България се сравнява с конкурентите си в ЕС на комбинирана корпоративна и дивидентна база.

Какво е българският корпоративен подоходен данък?

Правната рамка

Българският корпоративен подоходен данък (CIT) се урежда от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). С него се облагат нетните облагаеми печалби на местни за България дружества и определени доходи, получени в България от чуждестранни дружества.

Облагаемата печалба се изчислява като счетоводна печалба (разликата между приходите и разходите във финансовите отчети на компанията), коригирана за специфични позиции, предписани от ZKPO: определени неприспадащи се разходи се добавят обратно към печалбата, а някои данъчни облекчения или преференции намаляват основата. За повечето малки и средни предприятия данъчните корекции са минимални и облагаемата печалба се доближава до счетоводната печалба.

Основните характеристики на българския ТПБ

Характеристика детайл
Оценете 10% плоски – без прогресивни ленти; същата ставка се прилага, независимо дали печалбата е €1,000 или €10,000,000
Данъчна основа Нетна облагаема печалба: приходи минус приспадащи се разходи, коригирани за специфични за ZKPO позиции
Общинска такса Няма – България не налага общински или местен корпоративен данък над 10% от националния; 10% е общият корпоративен данък
Минимален алтернативен данък България не налага общ 5% алтернативен данък върху приходите на нерентабилните компании. Алтернативните данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане се прилагат само за специфични дейности и категории, като някои хазартни дейности, бюджетни предприятия, корабни оператори и таксиметров превоз на пътници.
Териториален обхват Българските компании се облагат с данък върху световната печалба; нерезиденти само с доходи от български произход чрез място на стопанска дейност
Данъчна година Календарна година (1 януари – 31 декември)
Годишен срок за връщане 30 юни на годината, следваща данъчната година
Краен срок за плащане 30 юни на годината, следваща данъчната година (съвпада с подаването на декларация)
Система за авансово плащане Задължително за компании, които отговарят на определени прагове на приходите; месечни или тримесечни вноски през данъчната година

Кой плаща българския корпоративен подоходен данък?

Български фирми – световна печалба

Фирма е българско данъчно местно лице, ако е учредена и регистрирана в България – тоест ако е регистрирана в българския Търговски регистър. Това включва всички ООД (многособствени дружества с ограничена отговорност), EEOD (еднолични дружества с ограничена отговорност), АД (акционерни дружества) и други български юридически лица.

Местно за България дружество се облага с данък върху печалбата си в световен мащаб: всички приходи, от който и да е източник, навсякъде по света, се включват в българската облагаема печалба. Българско ЕООД, собственост на немски предприемач, което предоставя консултантски услуги на клиенти в Германия, Франция и Съединените щати, плаща български CIT в размер на 10% върху цялата печалба от всички тези дейности – не само върху приходите от България.

Това е критичен момент за собствениците на международен бизнес: ставката от 10% се прилага за всички приходи на компанията в световен мащаб. Няма по-висока ставка за доходи от чуждестранни източници, няма отделен международен бизнес данък и няма освобождаване за доходи извън България.

Чуждестранни компании – само български доходи

Чуждестранно дружество (дружество, учредено извън България) подлежи на облагане с корпоративен подоходен данък в България само върху:

  • доход, получен чрез постоянен обект (постоянно място на стопанска дейност) в България – обикновено клон, офис или агент с правомощия да сключва договори в България;
  • определени категории доходи от български източници, които могат да подлежат на облагане с данък при източника. Стандартната местна ставка е 5% за дивиденти и постъпления от ликвидация и 10% за други квалифицирани доходи като лихви, лицензионни възнаграждения и определени плащания за услуги или управление, предмет на законови освобождавания и приложими спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
КОНЦЕПЦИЯТА ЗА МЯСТО НА ЕДИНСТВАНЕ: Чуждестранно дружество, което оперира в България чрез определено място на стопанска дейност или чрез зависим представител, може да се третира като имащо място на стопанска дейност в България, което го прави обект на български CIT върху печалбите, отнасящи се към този обект. За собствениците на международен бизнес, които искат да се възползват от български ТПБ, без да са изложени на риск от постоянно установяване в други държави, правилният подход е да учредят лице, местно в България (ЕООД или ООД), вместо да работят чрез клон или представителство на чуждестранна компания.

Как се изчислява облагаемата печалба

От счетоводна печалба до данъчно задължение

Изчисляването на българския корпоративен подоходен данък следва ясна последователност: започнете със счетоводна печалба (приходи минус разходи, както е показано във финансовите отчети), приложете данъчни корекции, изисквани от ZKPO, достигнете до облагаема печалба, приложете ставка от 10%.

стъпка Изчисляване
Общи приходи (оборот) за годината €300,000
Минус: всички подлежащи на приспадане бизнес разходи − €180,000
Счетоводна печалба (по финансови отчети) €120,000
Добавете обратно: неподлежащи на приспадане разходи (по ZKPO) + €5000 (примерно)
Минус: данъчни удръжки / преференции (ако е приложимо) − €0 (повечето МСП)
Нетна облагаема печалба €125,000
Корпоративен подоходен данък @ 10% − €12,500
Нетна печалба след данъци (достъпна за задържане или разпределение) €112,500
Ефективна ставка на CIT върху общите приходи 4.2%
Примерът по-горе илюстрира важна точка: тъй като CIT се прилага към печалба (приходи минус разходи), а не към приходи, ефективната ставка върху общия приход е значително по-ниска от основната ставка от 10%. Компания с 40% разходи има 6% ефективна ставка върху приходите; компания с 60% разходи има 4% ефективна ставка върху приходите. Следователно възможността за приспадане на разходите е централна за разбирането на реалната данъчна тежест.

Приспадащи се разходи – какво намалява данъчната основа

Общият принцип

Българското данъчно законодателство следва общия принцип, че разходите се приспадат, ако са: документирани с надлежна фактура или друг данъчен документ; свързани със стопанската дейност на дружеството; и не е изрично изключено от ЗКПО. Това е широк и като цяло разрешителен стандарт, който позволява да бъдат приспаднати повечето реални бизнес разходи.

Обикновено приспадащи се разходи

Разходна категория Примери Изискване за ключова документация
Разходи за персонал Заплати, бонуси, осигуровки на работодателя, здравни осигуровки Трудови договори, ведомости за заплати, платежна документация
Офис и помещения Наем, комунални услуги, поддръжка, почистване Договор за наем, фактури за комунални услуги, договори за услуги
Професионални услуги Счетоводство, право, консултации, одит, IT поддръжка Договори за услуги, фактури, документация за доставки
Технология и софтуер Софтуерни лицензи (SaaS), облачни услуги, ИТ инфраструктура, разходи за уебсайтове Лицензионни договори, фактури, доказателства за използване в бизнеса
Маркетинг и реклама Дигитална реклама, SEO, PR, събития, печатни материали, уебсайт Кампанионна документация, фактури, доказателство за търговска цел
Бизнес пътуване Полети, настаняване, конферентни такси, развлечения за клиенти (подлежи на ограничения) Пътни документи, хотелски фактури, бордни карти; развлечения, предмет на правилата за дневни и документация
Оборудване и активи Компютри, сървъри, офис техника; се амортизират през срока на годност съгласно българските счетоводни стандарти Фактури за покупка; имуществен регистър; амортизационен план
Разходи за финансиране Лихви по бизнес заеми, банкови такси Договори за заем, банкови извлечения; правилата за слаба капитализация се прилагат за заеми от свързани лица
Застраховка Бизнес застраховка, професионална отговорност, имуществена застраховка Застрахователни полици, премиум фактури
Амортизация Амортизация на дълготрайни материални и нематериални активи Имуществен регистър; Прилагат се български амортизационни норми (не счетоводни норми)

Неподлежащи на приспадане разходи – какво не може да намали данъчната основа

ZKPO определя определени разходи, които са напълно или частично неподлежащи на приспадане, независимо дали фигурират в счетоводните записи на компанията:

Артикул без приспадане Причина / Правило
Глоби, неустойки и лихви върху просрочени данъци Обществена политика: компаниите не могат да намалят данъка чрез начисляване на данъчни санкции
Изплатени дивиденти (включително междинни разпределения) Дивидентите са разпределение на печалбата, а не разход; те идват от печалба след облагане с данъци
Лични разходи на собственика, маскирани като фирмени ZKPO забранява разходи, които не са свързани със стопанска дейност; личните разходи не се приспадат
Разходи за бизнес развлечения Разходите за бизнес развлечения се облагат с отделен 10% данък върху разходите съгласно българския закон за корпоративния данък; няма общо правило, което да не подлежи на приспадане на разходите за развлечение над 1% от приходите.
Дарения над нормативните лимити Даренията подлежат на приспадане до определени прагове; сумите по-горе не подлежат на приспадане
Разходи на свързани лица над справедлива цена Прилагат се правилата за трансферно ценообразуване; разходите за свързани лица трябва да бъдат по пазарни цени
Скрити разпределения на печалбата Плащания към акционери или свързани лица, които прикриват разпределението на печалбата, а не истинските бизнес разходи
СМЕСВАНЕ НА ЛИЧНИ И КОРПОРАТИВНИ РАЗХОДИ: Една от най-често срещаните и скъпи грешки, допускани от собствениците на български EEOD, е използването на фирмената сметка за плащане на лични разходи – хранителни стоки, лични пътувания, лични абонаменти, семейни почивки. Тези разходи не подлежат на приспадане от корпоративен подоходен данък и, когато бъдат открити при одит на НАП, обикновено се прекласифицират като скрито разпределение на печалбата, задействайки допълнителен данък дивидент (5%) плюс неустойки и лихви. Дръжте фирмените и личните финанси строго разделени.

Международен доход и ставка от 10%.

Третирането на приходите от чуждестранни източници в България

Един от най-важните практически аспекти на българското корпоративно данъчно облагане за международните собственици на бизнес е третирането на доходи извън България. Позицията е ясна и неусложнена: българско дружество плаща 10% ДДФЛ върху всичките си печалби, независимо къде е реализиран доходът.

Няма отделна ставка, няма допълнителен данък и няма допълнителна такса за международен доход. Българско ЕООД, което печели всичките си приходи от клиенти в Германия, Обединеното кралство, Израел или САЩ, плаща 10% върху нетната печалба от тези дейности – същата ставка като българска компания, обслужваща само български клиенти.

Тип бизнес Източник на приходи Български CIT Rate
ИТ консултантска фирма Клиенти в Германия, Франция и Обединеното кралство 10% върху нетната печалба
SaaS продукт Абонати в 50 страни по света 10% върху нетната печалба
Магазин за електронна търговия Продажби на клиенти от ЕС 10% върху нетната печалба (ДДС се начислява отделно)
Агенция за дигитален маркетинг Клиенти в САЩ, ОАЕ и Израел 10% върху нетната печалба
Дистанционен разработчик, таксуван чрез ЕООД Единичен клиент в Холандия 10% върху нетната печалба
Холдингова компания, получаваща дивиденти от дъщерни дружества в ЕС Приходи от дивиденти от дъщерни дружества в ЕС Директивата на ЕС за дружествата майки и дъщерните дружества може да освободи входящите дивиденти; 10% върху други доходи
Доходи от възнаграждения от IP, лицензирани в международен план Роялти от лицензополучатели в множество държави 10% върху нетния доход от роялти; чуждестранни данъци, удържани при източника, кредитирани съгласно DTT

Чуждестранни данъци, удържани при източника, и двойно данъчно облекчение

Когато българска компания получава доходи от друга държава и тази държава удържа данък при източника (например 5% удържане върху авторски и лицензионни възнаграждения, изплатени от Германия на България съгласно СИДДО България-Германия), българската компания може да поиска кредит за чуждестранния данък, удържан при източника, срещу българското задължение за ТПБ. Това предотвратява двойното облагане на един и същ доход.

Кредитният механизъм е ясен: българското задължение за ТПБ върху съответния доход се изчислява на 10%; вече платеният чужд данък при източника се приспада от това задължение. Ако чуждестранното удържане надвишава българската ставка (което е необичайно предвид българската ставка от 10%, но е възможно, ако ставката по договора е по-висока), надвишението не се възстановява, но може да бъде пренесено при някои обстоятелства.

ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕР: Българско ЕООД получава хонорари от френска фирма. Франция удържа 5% по СИДДО България-Франция. Българската компания включва брутното роялти в облагаемия си доход и изчислява CIT на 10% върху нетната печалба. Срещу това задължение той кредитира вече платените 5% френски удръжки. Следователно нетният български CIT върху дохода от роялти е приблизително 5% (10% българска ставка минус 5% френски кредит). Това е практическият ефект от двойното данъчно облекчение по СИДДО: общата данъчна тежест върху трансграничните доходи не надвишава българската ставка.

Авансови данъчни плащания – месечна и тримесечна система

Кой трябва да прави авансови плащания

Българският корпоративен подоходен данък работи по система за авансови плащания за компании над определени прагове на приходите. Вместо да плащат пълното годишно данъчно задължение наведнъж в края на годината, квалифицираните компании правят вноски през годината. След това авансовите плащания се съгласуват с действителното годишно задължение при подаване на декларацията.

Фирмена категория Задължение за авансово плащане Основа за изчисление График на плащане
Новосъздадени фирми Новосъздадените дружества обикновено не правят задължителни авансови плащания на корпоративен подоходен данък в годината на учредяване или през следващата година, с изключение на дружествата, новоучредени в резултат на корпоративно преобразуване. Няма налична база от предходна година Годишно плащане само на краен срок 30 юни
Компании, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не надвишават €153 387,56 Без задължителни авансови плащания Под прага Годишно плащане на краен срок 30 юни
Компании, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година надхвърлят €153,387.56, но не надвишават €1,533,875.64 Тримесечни авансови вноски Изчислява се на базата на прогнозната облагаема печалба за текущата година Q1: до 15 април; Q2: до 15 юли; Q3: до 1 декември; не се дължи тримесечно авансово плащане за Q4
Компании, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година надхвърлят €1 533 875,64 Месечни авансови вноски Изчислява се на базата на прогнозната облагаема печалба за текущата година януари–март: до 15 април; април–ноември – до 15-то число на съответния месец; декември: до 1 декември
Корекционният коефициент позволява на компаниите да коригират своите авансови плащания надолу, ако очакват печалбата за текущата година да бъде по-ниска от предходната година. Това е важно за предприятия с променлив доход: ако една компания е имала необичайно печеливша година и очаква по-ниска печалба през текущата година, тя може да приложи коефициента, за да избегне надплащане предварително.

Лихва върху неплатени авансови плащания

Лихва може да възникне, когато годишният корпоративен данък надвишава определените авансови вноски над законоустановения толеранс по Закона за корпоративното подоходно облагане. От 2026 г. законната лихва за забава вече не се основава на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта.

Ключови срокове за българския корпоративен данък

Задължение Краен срок Бележки
Годишна корпоративна данъчна декларация (GDK) 30 юни на следващата година Подава се по електронен път през портала на НАП; подписан с квалифициран електронен сертификат
Окончателно годишно плащане на CIT 30 юни на следващата година Съвпада с подаването на връщане; ако авансовите плащания надвишават действителното задължение, надплащането се възстановява
Тримесечно авансово плащане (Q1) 15 април на текущата година Прилага се само за компании над тримесечния праг
Тримесечно авансово плащане (Q2) 15 юли текущата година Прилага се само за компании над тримесечния праг
Тримесечно авансово плащане (Q3) 1 декември на текущата година Прилага се само за компании над тримесечния праг
Месечни авансови плащания (януари–март) 15 април на текущата година Важи само за фирми над месечния праг
Месечни авансови плащания (април–ноември) 15-то число на съответния месец Важи само за фирми над месечния праг
Месечна авансова вноска (декември) 1 декември на текущата година Важи само за фирми над месечния праг
Годишни финансови отчети 31 март на следващата година (за подаване в НСИ); 30 юни за публикуване на Търговския регистър Малки фирми: опростена форма; по-големи компании: пълни отчети по МСФО или български GAAP с одиторски доклад
Статистическа отчетност (НСИ) 31 март на следващата година Годишен отчет на Националния статистически институт
ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ОБСЛУЖВАНЕ: България за бизнеса ДПК предоставя пълно годишно счетоводно обслужване и спазване на корпоративните данъци: изготвяне на месечни и годишни финансови отчети, изчисления и мониторинг на авансови плащания, изготвяне и подаване на годишна корпоративна декларация и връзка с НАП. Не е необходимо клиентите да взаимодействат директно с НАП за рутинни въпроси за съответствие. Цената на услугата е скромна в сравнение със задълженията за съответствие, които покрива.

Глобалният минимален данък (втори стълб) – засяга ли вашия бизнес?

Какво представлява глобалният минимален данък от 15%.

От 2024 г. ЕС въвежда глобалния минимален данък от втори стълб на ОИСР, който изисква от държавите-членки на ЕС (включително България) да гарантират, че големите мултинационални групи плащат минимална ефективна ставка на корпоративния данък върху доходите от 15%. България е включила съответната директива на ЕС във вътрешното си законодателство.

Това породи безпокойство сред някои чуждестранни собственици на фирми, че корпоративният данък в България от 10% се повишава. Загрижеността е разбираема, но неуместна за по-голямата част от бизнеса. Обхватът на глобалния минимален данък е съзнателно и точно определен, за да засегне само най-големите корпорации.

Кой е засегнат

Групова характеристика Облагате ли се с глобален минимален данък? защо
Мултинационална или местна група с консолидирани годишни приходи над 750 милиона евро Да – подлежи на български втори стълб данък за допълване, когато ефективната ставка е под 15% Прагът от 750 милиона евро е условието за обхвата на Втори стълб на ОИСР/ЕС; групите над този праг трябва да гарантират, че ефективните ставки отговарят на минимума от 15%.
Индивидуална компания или група с консолидирани годишни приходи под 750 милиона евро Не – Българският стандарт 10% CIT се прилага без промяна Преобладаващото мнозинство от регистрираните в България МСП, EEODs, OODs и международни фирми попадат под този праг
Българин ЕООД с един собственик с приходи до 5 милиона евро/година Не Много под прага от 750 милиона евро; се прилагат стандартните 10%.
Група от български компании, собственост на един и същ инвеститор с общи приходи под 750 милиона евро Не Под прага; се прилагат стандартните 10%.
Дъщерно дружество на голяма мултинационална компания (напр. българско дружество за научноизследователска и развойна дейност или предоставяне на услуги на голяма корпорация) Потенциално да, ако глобалната група надхвърли 750 милиона евро Данъкът за допълване може да бъде задействан на ниво група; самото българско лице плаща 10% CIT както обикновено; всяко допълване се прилага на ниво група
ЗА ПО-ГОЛЯМАТА МНОЗИНСТВА ЧИТАТЕЛИТЕ: Глобалният минимален данък не ви засяга. Прагът на приходите от 750 милиона евро означава, че компания с приходи от 50 милиона, 100 милиона или дори 500 милиона евро е изцяло извън неговия обхват. Българската данъчна ставка от 10% CIT продължава да се прилага за всички предприятия под този праг, непроменена и незасегната от Втори стълб. Глобалният минимален данък е значително развитие за най-големите мултинационални компании; за международно мобилните предприемачи и МСП, които представляват основния пазар за регистрация на българска компания, е без значение.

Приемане на еврото и корпоративно данъчно облагане – какво се промени

1 януари 2026 г.: България се присъединява към еврозоната

България прие еврото на 1 януари 2026 г., заменяйки българския лев (лв.) при фиксиран обменен курс, поддържан повече от две десетилетия при режима на паричен съвет. Преходът към еврото се отрази на много аспекти на българския бизнес, но ставката на корпоративния подоходен данък не е сред тях.

Аспект на българския корпоративен данък Ефект от приемането на еврото
CIT курс Без промяна – 10% фиксирана ставка потвърдена; приемането на еврото не доведе до промени в данъчните ставки
Изчисляване на данъчна основа Цялото счетоводство вече в евро; не са необходими изчисления за преобразуване; опростява отчитането за компании, които печелят в евро
Прагове за авансови плащания Прагове, преобразувани в еквиваленти в евро; се прилагат същите икономически прагове
Декларации на НАП Всички данъчни декларации, плащания и съобщения вече са в евро; елиминира конвертирането лв./EUR в данъчното счетоводство
Фактуриране и договори Всички фирмени фактури, договори и финансови отчети вече в евро; елиминира валутния риск за търговските партньори от еврозоната
Трансгранично удържане на дивиденти Изчисленията на удържан данък вече не изискват преобразуване лв./EUR; евро, преведени директно
DTT договорни тарифи Всички договорни ставки се прилагат директно към суми в евро; не се изисква преобразуване
Практическото въздействие от приемането на еврото за целите на корпоративното данъчно облагане е предимно административно опростяване: премахване на конвертирането лв./EUR, което преди се прилагаше за всички данъчни изчисления, декларации и плащания. За фирми, които печелят по-голямата част от приходите си в евро (каквито са по-голямата част от международно ориентираните български бизнеси), това опростяване е смислено.

Как България се сравнява с други юрисдикции на ЕС

Корпоративни данъчни ставки в ЕС

Таблицата по-долу сравнява корпоративните данъчни ставки в държавите-членки на ЕС. Първата секция показва основните ставки за CIT; вторият раздел показва комбинираното бреме на ниво собственик (CIT плюс данък дивидент), което определя колко печалба действително запазва собственикът на бизнес след извличане на печалби от своята компания.

държава процент на cit Данък дивидент Комбинирана тежест на ниво собственик
България 10% 5% ~14.5%
Унгария 9% 15% ~22.7%
Ирландия 12.5% 25% ~34.4%
Кипър 15% (от 1 януари 2026 г.) 0% (за местна компания) / 17% за физически лица ~12.5-28%
Румъния 16% 16% (през 2026 г.) ~29.4%
Литва 15% 15% ~27.8%
Словакия 21% 7% ~26.5%
Чехия 21% 15% ~32.9%
Естония 0% запазени / 22% разпределени Включени ~22% върху разпространението
Полша 19% 19% ~34.4%
Холандия 25.8% 26.9% ~45.8%
Австрия 23% 27.5% ~44.2%
Белгия 25% 30% ~47.5%
Германия ~30% 25% + солидарност >47%
Франция 25% 30% (PFU) ~47.5%
Испания 25% 19-28% ~39-45%
Италия 24% 26% ~43.8%
Дания 22% 42% ~54.8%
КОМБИНИРАНАТА ТЕЖЕСТ Е СЪОТВЕТНАТА МЕТРИКА: Ставката на корпоративния данък поотделно е полезна, но непълна за собствениците на фирми, които възнамеряват да извличат печалби от компанията си. Комбинираната тежест на ниво собственик – CIT плюс данък дивидент – е цифрата, която определя действително неразпределения доход след всички корпоративни и лични данъци. По тази комбинирана мярка приблизително 14,5% на България са несравними в ЕС. По-ниският 9% CIT на Унгария се компенсира от неговия 15% данък дивидент, създавайки комбинирана тежест от ~22,7%. 12,5% CIT на Ирландия с 25% данък дивидент произвежда ~34,4%. Кипър има сложен режим на дивиденти. Едновременното минимизиране на корпоративните и дивидентните ставки на България е нейното определящо структурно предимство.

България срещу Румъния срещу Кипър срещу Естония – кое е по-добро за вашия бизнес?

Четирите най-често сравнявани юрисдикции за международни предприемачи

Когато международните мобилни предприемачи обмислят учредяване в ЕС, тези четири юрисдикции се появяват най-често в анализа. Всеки има истински предимства; правилният избор зависи от бизнес профила.

Фактор България Румъния Кипър Естония
CIT курс 10% 16% стандартен корпоративен подоходен данък; квалифицираните микропредприятия могат да прилагат режима от 1% при спазване на законовите условия от 2026 г. и таван на приходите от 100 000 евро 15% от 1 януари 2026 г. 0% запазени / 22% разпределени
Данък дивидент 5% 16% (през 2026 г.) 0% (фирма) / 17% (физически лица) Включено в 22% процент на разпространение
Комбинирана екстракция ~14.5% ~29.4% ~12,5-28% в зависимост от структурата ~22%
Данък върху доходите на физическите лица 10% плосък 10% плосък 0-35% (скала) 20% (от 2025 г.)
ЕС / Шенген / Еврозоната И трите от 2024/2026 г. ЕС + Шенген; не еврозоната ЕС + еврозоната; не Шенген И трите
Практично ли е физическото пребиваване? Да – силен начин на живот; ниска цена на живот Да – Букурещ се появява; езиковата бариера е по-висока Да – широко разпространен английски; по-висока цена Да – цифрово управление; по-висока цена
Регистрация на фирма за чуждестранни лица ЕООД/ООД – стандарт; не се изисква жителство SRL – стандарт; местен директор понякога се изисква на практика Ltd – стандарт; типичен местен директор OU – e-Residency позволява дистанционно; не се изисква физическо пребиваване
Най-доброто за компании в растеж (реинвестиране на печалби) Умерен – 10% CIT се прилага годишно дори за задържани Умерен – 16% се прилага годишно Умерен – 12,5% се прилага годишно Силен – 0% върху неразпределената печалба максимизира реинвестиционния капитал
Най-доброто за зрели печеливши компании (разпределяне на дивиденти) Най-доброто в ЕС – ~14,5% комбинирано Добър – ~29,4% комбинирано Конкурентен – зависи от структурата По-малко оптимално – 22% при разпределение
ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ: За предприемачите, които изграждат печеливш бизнес, от който редовно ще извличат печалби, България предлага най-ниската комбинирана данъчна тежест в ЕС. За основателите, фокусирани върху растежа с реинвестирани (неразпределени) печалби, естонският 0% върху неразпределената печалба дава най-голямото предимство при комбиниране. Румъния предлага конкурентна комбинирана ставка (29,4%) с предимството на големия вътрешен пазар и познатите правни традиции за някои източноевропейски предприемачи. Кипър отговаря на специфични структури (холдингови компании, IP лицензиране), където третирането на дивиденти и обширната DTT мрежа са изгодни. Профилът на България е най-ясен за МСП и предприемачи със стабилно генериране на печалба и редовно разпределение на дивиденти.

Чести грешки на чуждестранните собственици на български фирми

Грешка Защо се случва Последица Профилактика
Приемането на регистрация на фирма създава лично данъчно пребиваване Вярата, че регистрацията на ЕООД и получаването на VNJ автоматично прехвърля личните данъчни задължения към България Лицето остава данъчно местно лице в предишната държава; очакваните лични данъчни спестявания не са материализирани; потенциално двойно данъчно облагане Разберете, че регистрацията на фирмата и личното данъчно пребиваване са правно разделени; независимо да установите истинско българско данъчно пребиваване
Смесване на лични и корпоративни разходи Собственикът третира фирмения акаунт като личен акаунт; лични разходи, платени чрез компанията Неприспадащи се разходи, недопустими от НАП; прекласифицирани като скрито разпределение на печалбата; данък дивидент + санкции Поддържайте стриктно разделение на фирмените и личните финанси; заплащане на лични разходи само от лични сметки
Теглене на средства без документация за дивиденти Собственикът прехвърля средства от фирма към лична сметка без решение на участниците Нередовно оттегляне; прекласифициран като недокументиран доход или скрит дивидент; неустойки, лихви, потенциален одит Винаги приемайте официално решение за разпределяне на дивидент преди всяко теглене; документира всичко
Пренебрегване на разпоредбите на спогодбата за двойно данъчно облагане Собственикът, който не знае за DTT или поема български 10% е единственото задължение Неочаквани удържани данъци върху плащания от чуждестранни клиенти; пропуснати възможности за кредитиране; потенциално двойно данъчно облагане Анализирайте DTT между България и всяка държава, в която се намират клиентите, преди да бъде издадена първата фактура
Пропускане на срока за годишно връщане Собственикът не знае за крайния срок 30 юни; не ангажиран счетоводител Неустойка за късно подаване; лихва за забава; Принудителни действия на НАП Ангажирайте България за бизнес ДПК от регистрация на фирма; годишното съответствие е стандартна част от услугата
Нерегистриране по ДДС при надвишаване на прага Собственикът не следи приходите; не знае за прага за регистрация по ДДС от €50 000 ДДС задължение със задна дата; неустойки и лихви от момента на превишаване на прага Наблюдавайте приходите спрямо прага на ДДС ежемесечно; регистрирайте се проактивно, преди прагът да бъде преминат

Защо България остава най-конкурентната юрисдикция в областта на корпоративния данък в ЕС

Шест структурни предимства, които работят заедно

Конкурентоспособността на корпоративния данък в България не е просто функция на основната ставка от 10%. Това е продукт на шест структурни характеристики, които работят заедно, за да създадат среда, която е едновременно с ниска цена и високо качество на достъп до пазара.

Предимство детайл Оценка на значимостта
10% фиксиран CIT – без прогресия, без допълнителни такси Същата ставка се прилага от €1 до €1 000 000 000 печалба; без общинска такса; няма специални такси Най-високо
5% данък дивидент – най-ниският в ЕС В комбинация с 10% CIT създава ~14,5% тежест на ниво собственик; без социални вноски върху дивидентите Най-високо
Пълен достъп до единния пазар на ЕС Българска компания работи в правната рамка на ЕС; фактурира клиенти от ЕС без тарифи; се възползва от регулаторната еквивалентност на ЕС Много високо
Членство в Шенген (от 2024 г.) Стоки, услуги и хора се движат без граничен контрол; логистична ефективност за бизнеси, зависими от търговията Много високо
Членство в еврозоната (от 2026 г.) Транзакции, деноминирани в евро; без конвертиране лв./EUR; приемливост на институционален инвеститор; повишаване на суверенния кредит високо
Политическа и правна стабилност на данъчната рамка 10% CIT стабилен в продължение на почти две десетилетия; стабилен дивидент; глобалният минимален данък засяга само групи от над 750 милиона евро; няма обявени увеличения на лихвите високо

Често задавани въпроси

Готови ли сте да регистрирате вашата българска фирма?

Свържете се с България за бизнес ДПК за цялостна подкрепа за корпоративен данък и съответствие.

Регистрация на фирма · Годишни данъчни декларации · Счетоводство · ДДС декларации · Планиране на дивиденти

България за бизнеса ДПК – Вашият доверен партньор за разширяване на бизнеса в България и Европейския съюз. Цялата информация е предоставена за общи насоки. За съвет, специфичен за вашата ситуация, моля, консултирайте се директно с нашия екип.

Меню