Данъците в България през 2026 г.: Пълният преглед за чуждестранни предприемачи, инвеститори и собственици на имоти
Корпоративен данък, данък дивидент, данък върху личните доходи, ДДС, имуществени данъци, социални вноски, данък при източника и как всички те засягат чуждестранните граждани – независимо от гражданството
10% корпоративен подоходен данък
5% данък дивидент
10% данък върху доходите на физическите лица
20% стандартна ставка на ДДС
Въведение
Данъчната система на България е една от основните причини страната да привлича непропорционално голям дял чуждестранни предприемачи, инвеститори и купувачи на имоти в сравнение с размера си в рамките на Европейския съюз. Заглавните цифри са широко цитирани: 10% корпоративен подоходен данък (най-ниската фиксирана ставка в ЕС), 5% данък при източника върху дивидентите (най-ниският в ЕС) и 10% плосък данък върху личните доходи (сред най-ниските в ЕС). Заедно те създават комбинирано бреме на ниво собственик от приблизително 14,5% върху печалбите, извлечени като дивиденти – несравнимо с никоя друга държава-членка на ЕС.
Но за някой, който обмисля България за първи път – като юрисдикция за учредяване на компания, страна за установяване на данъчно пребиваване или пазар, на който да закупи имот – разбирането на пълната картина е толкова важно, колкото познаването на основните ставки. Какви данъци се прилагат за чуждестранна компания? Кои се отнасят за чуждестранен собственик на имот? Какво се променя, когато физическо лице стане българско данъчно местно лице? Какви са задълженията по ДДС? Как работят социалните вноски за собствениците-директори?
Това ръководство предоставя пълен, структуриран преглед на българската данъчна система, приложима към чуждестранни граждани през 2026 г.: предприемачи, които притежават или обмислят да създадат български компании; инвеститори в български недвижими имоти; физически лица, установяващи или обмислящи българско данъчно пребиваване; и собственици на фирми, които се опитват да разберат къде се вписва България в по-широкия данъчен пейзаж на ЕС. Всяка данъчна категория е обяснена ясно, със съответните ставки, кой ги плаща и практическите последици за всеки профил на читател.
Структурата на българската данъчна система
Пет категории, една проста рамка
Българската данъчна система се отличава със своята простота в сравнение с повечето западноевропейски еквиваленти. Няма сложни прогресивни ленти за повечето данъци, няма данъци върху богатството, няма данъци върху наследството между близки членове на семейството и много малко налози, специфични за сектора. Рамката е разделена на пет основни категории:
| Данъчна категория | Включени основни данъци | Първична релевантност |
|---|---|---|
| Бизнес данъци | Корпоративен подоходен данък (CIT); ДДС; данък върху хазарта и застраховки; алтернативен минимален данък | Всяка българска фирма; всички чуждестранни ЕООД и ООД дружества |
| Данъци върху доходите на физическите лица | Данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) върху доходи от заетост, свободна професия, отдаване под наем и инвестиции; капиталови печалби | български данъчни лица; нерезиденти с доходи от български произход |
| Имуществени данъци | Годишен данък върху имотите; общинска такса смет; данък за придобиване (при покупка); данък доход от наем | Всички собственици на имоти в България, независимо от националността или местожителството |
| Социални вноски | Пенсионно осигуряване; общо заболяване/майчинство; трудова злополука; безработица; здравно осигуряване | Служители и работодател; директори, получаващи заплата; самостоятелно заети лица |
| Удържани данъци | Удържане на дивидент; удържане на лихви; удържане на роялти; удържане на такса за управление; удържане на капиталови печалби върху определени активи | Плащания от български фирми към чуждестранни лица; вътрешногрупови международни потоци |
Корпоративен подоходен данък – 10% фиксиран
Данъкът, с който България се откроява в ЕС
Ставката на българския корпоративен подоходен данък (CIT) е 10% – фиксирана ставка, прилагана към нетната облагаема печалба, без прогресивни ленти, без общински допълнителни такси и без специфични за сектора добавки за по-голямата част от бизнеса. Това е най-ниската фиксирана CIT ставка в ЕС.
| Характеристика | детайл |
|---|---|
| Оценете | 10% фиксирана – една и съща ставка, независимо дали печалбата е €1,000 или €10,000,000 |
| Данъчна основа | Нетна облагаема печалба: приходи минус приспадащи се разходи, коригирани за конкретни позиции на ZKPO |
| Общинска такса | Няма – няма местен/общински корпоративен данък върху националната ставка |
| Обхват | Всички български фирми (ЕООД, ООД, ДПК, АД) на световна печалба |
| Годишен срок за връщане | 30 юни на следващата година |
| Краен срок за плащане | 30 юни на следващата година (съвпада с подаването на връщане) |
| Авансови плащания | Тримесечно (компании с приходи от предходна година 300K–3M лв.) или месечно (над 3M лв.); не се изисква под 300 хил.лв |
| Глобален минимален данък | Прилага се само за групи с консолидирани приходи над €750 милиона; не засяга повечето МСП |
Приспадащи се разходи – какво намалява данъчната основа
Ставката от 10% се прилага за печалба след разходи. Повечето истински бизнес разходи подлежат на приспадане: разходи за персонал, наеми, счетоводни и правни услуги, софтуер, реклама, служебни пътувания, амортизация на оборудване и финансови разходи. Неподлежащите на приспадане елементи включват: глоби и неустойки, лични разходи, прикрити като разходи на компанията, изплатени дивиденти (те са разпределение на печалбата след облагане с данъци, а не разход) и разходи на свързани лица над справедлива цена.
Тъй като данъчната основа е печалбата, а не приходите, ефективната ставка на CIT върху брутните приходи обикновено е доста под 10% за предприятия със значителни оперативни разходи. Компания с 50% съотношение на разходите плаща 10% върху 50% от приходите – ефективна ставка от 5% върху брутните приходи.
Международен доход
Българска компания се облага с 10% данък върху печалбата си в световен мащаб – всички приходи от всяка държава. Няма по-висока ставка за приходи от чуждестранни източници. Българско ЕООД, предоставящо ИТ услуги на германски, френски или американски клиенти, плаща 10% върху нетната печалба от всички тези дейности. Чуждестранните данъци, удържани при източника, платени в други държави, се кредитират срещу българското задължение за ТПБ съгласно приложимите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Удържан данък върху дивидента – 5%
Ставката, която създава 14,5% комбинирана тежест
Когато българска компания разпределя печалбата си след данъци на своите акционери като дивиденти, се прилага 5% данък при източника. Дружеството удържа 5% при източника, превежда ги на Националната агенция за приходите (НАП) и изплаща нетната сума на акционера. Това е най-ниският данък върху дивидентите в ЕС.
| Сценарий | Оценете | Бележки |
|---|---|---|
| Дивиденти на българско физическо лице | 5% | Удържа се от фирмата като окончателен данък; Дивидентите от български произход, подлежащи на този окончателен данък при източника, обикновено не трябва да се включват в годишната декларация за данък върху доходите на физическото лице. |
| Дивиденти на нерезидентно физическо лице (ЕС/ЕИП) | 5% | Същата стандартна ставка; DTT може да се намали, но обикновено 5% вече е по-ниско от всяка договорна ставка |
| Дивиденти на нерезидентно физическо лице (извън ЕС) | 5% | Стандартна ставка; проверете DTT за възможно намаление; повечето собственици от ОАЕ, Израел, Турция, САЩ се възползват от разпоредбите на договора от 5% или повече |
| Дивиденти на корпоративен акционер от ЕС/ЕИП | 0% | Българският данък при източника обикновено не се прилага, когато получателят е юридическо лице, местно за данъчни цели в държава-членка на ЕС или ЕИП, при спазване на законовите условия. |
| Дивиденти на корпоративен акционер извън ЕС | 5% | Стандартна българска ставка на данъка при източника; приложима СИДДО може да осигури по-благоприятно третиране. |
Без социални вноски върху дивиденти
Ключово структурно предимство на българската дивидентна рамка: дивидентите са изрично освободени от социалноосигурителни вноски. В няколко други държави от ЕС дивидентите, изплащани на собствениците-директори, привличат задължения за социални вноски, което значително повишава ефективните разходи за добив. В България 5% е общата и крайна цена за извличане на печалба като дивиденти.
Комбинираното изчисление
| Етап | Сума |
|---|---|
| Брутна печалба на компанията преди данъци | €100,000 |
| Корпоративен подоходен данък @ 10% | − €10,000 |
| Нетна печалба, налична за разпределение | €90,000 |
| Удържан при източника данък върху дивидент @ 5% | − €4,500 |
| Нетен дивидент, получен от собственика | €85,500 |
| Комбиниран ефективен процент (CIT + дивидент) | ~14.5% |
Данък върху доходите на физическите лица – 10% фиксиран
Без прогресивни ленти – една и съща ставка, независимо от дохода
Българският данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) се облага с фиксирана ставка от 10% върху почти всички категории лични доходи. За разлика от повечето западноевропейски страни, които прилагат прогресивни ставки, които могат да достигнат 40–55% при по-високи нива на доходи, в България фиксираната ставка от 10% се прилага еднакво – както за първото евро доход, така и за милионното.
| Категория на дохода | Приложима ставка | База за изчисление / Бележки |
|---|---|---|
| Доход от заетост (заплата) | 10% | Прилага се към брутната заплата след удръжки за задължителни социални осигуровки; работодателят удържа месечно |
| Доход от фрийланс/консултантски услуги | 10% | Прилага се към нетния доход след 25% нормативно приспадане (75% от брутния); ефективна лихва върху бруто: 7,5% |
| Доход от наем | 10% | Прилага се към нетния доход от наем след 10% нормативна удръжка; ефективна ставка върху брутния наем: 9% |
| Капиталови печалби от собственост | 10% | Нетно от цената на придобиване и допустимите разходи; изключения за основно жилище (3 години) и до 2 инвестиционни имота (5 години) |
| Капиталови печалби от акции (котирани) | 0% | Печалбите от акции, търгувани на регулирани пазари в ЕС/ЕИП, са освободени от български ДДФЛ |
| Капиталови печалби от акции (некотирани) | 10% | Печалби от продажба на акции на частни компании; нетно от цената на придобиване |
| Доход от дивиденти (като физическо лице) | 5% (удържане) | Покрити от 5% удържан дивидент; без допълнително задължение за ДДФЛ, когато компанията правилно удържа |
| Лихви по банкови депозити (български банки) | 8% | Банката удържа при източника; окончателен данък |
| Доходи от чуждестранни източници (данъчни жители на България) | 10% | Български жители, облагани с данък върху световния доход; чуждестранни данъчни кредити, налични съгласно СИДДО |
Кой плаща българския данък върху доходите на физическите лица
Българските данъчни лица плащат български данъчен данък върху доходите си в световен мащаб – всички доходи от всички източници, независимо къде са получени. Българско данъчно лице, което получава заплата от немска компания, доход от наем на имот в Испания и дивиденти от българска компания, плаща български ДДФЛ върху всичко това (с кредитни облекчения за вече платени данъци в чужбина по съответните СИДДО).
Чуждестранните лица плащат български ДДФЛ само върху доходи от български произход – доходи, получени в България чрез работа, стопанска дейност или собственост на имущество.
Данък добавена стойност (ДДС) – 20% стандартна ставка
Кога се прилага ДДС и кога не
Българският ДДС се администрира съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), който въвежда Директивата за ДДС на ЕС. Стандартната ставка е 20%, което е в съответствие със средната за ЕС, но е малко по-ниска от няколко по-големи икономики в ЕС.
| Ставка на ДДС | Отнася се за |
|---|---|
| 20% (стандартно) | Повечето стоки и услуги; сделки с търговски имоти; повечето B2C и B2B доставки |
| 9% (намален) | Хотелиерски и туристически услуги за настаняване; книги и образователни материали; някои бебешки артикули |
| 0% (нулева ставка) | Квалифициран износ на стоки, доставки в рамките на ЕС и някои международни транспортни транзакции. Доставките на нови сгради обикновено подлежат на стандартната ставка на ДДС от 20%; финансовите услуги обикновено са освободени от ДДС, а не с нулева ставка. |
Регистрация по ДДС – задължителна и доброволна
От 1 януари 2026 г. се прилага задължителна регистрация по ДДС по правилото за общия праг, когато данъчно задължено лице, установено в България, надвиши 51 130 евро годишен оборот в България през календарната година. Компаниите под този праг не са задължени да начисляват или събират ДДС, въпреки че доброволната регистрация е възможна от самото начало.
- Задължителна регистрация: при годишен оборот в България над €51 130; заявлението за регистрация по ДДС обикновено трябва да бъде подадено в рамките на 7 дни от датата, на която е превишен прагът;
- Доброволна регистрация: всяка компания може да се регистрира за ДДС под прага; позволява възстановяване на ДДС при покупки; полезно за предприятия със значителни капиталови разходи;
- Регистрация на придобиване в рамките на ЕС: компании, извършващи придобивания в рамките на ЕС над определени прагове, трябва да се регистрират независимо от техния оборот;
- Регистрация на услуги: чуждестранни български компании, предоставящи трансгранични услуги, могат да имат задължения за регистрация по ДДС независимо от общия праг на оборота от 51 130 евро, включително в определени случаи, включващи B2B услуги, доставяни на или получени от данъчно задължени лица в други държави-членки на ЕС.
ДДС за международни услуги
За международно ориентираните бизнеси в сферата на услугите, които представляват най-голямата категория български компании с чуждестранна собственост, ДДС позицията обикновено е проста: услугите, предоставяни на бизнес клиенти (B2B) извън България, обикновено не подлежат на българско ДДС (мястото на доставка е страната на клиента, където се прилага обратно начисляване). Услугите за потребители (B2C) извън България могат да предизвикат задължения за регистрация по ДДС в страната на клиента по схемата на ЕС OSS (One Stop Shop).
Социалноосигурителни вноски
Скритите разходи за заетост – и защо това има значение за собствениците-директори
Осигурителните вноски са задължителни за всички служители и за директорите, които получават заплата от българската си фирма. Вноските финансират пенсионната, здравната и социалноосигурителната система на България. Те представляват значителни допълнителни разходи за заетостта извън брутната заплата и разбирането им е от съществено значение за собствениците-директори, които решават между заплата и възнаграждение за дивидент.
Структурата на приноса
| Тип принос | Тарифа на работодателя | Ставка за служител | Обща ставка | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| Пенсионно осигуряване (държавно) | 12.9% | 8.78% | 21.68% | Основна пенсионна вноска; се прилага за осигурителен доход до максималния осигурителен доход |
| Допълнителна задължителна пенсия (частна) | 2.8% | 2.2% | 5% | Частен пенсионен фонд; допълнително към държавната пенсия |
| Общо заболяване и майчинство | 2.1% | 1.4% | 3.5% | Обезщетение по болест и майчинство |
| Трудова злополука и професионална болест | 0.4–1.1% | 0% | 0.4–1.1% | Само работодател; процентът варира според класификацията на риска на индустрията |
| Безработица | 0.6% | 0.4% | 1% | Фонд за обезщетения за безработица |
| Здравна осигуровка | 4.8% | 3.2% | 8% | Национална здравноосигурителна каса |
| ОБЩО (приблизително) | ~18.92% | ~13.78% | ~32.7% | Проценти, приложени към брутната заплата; общи разходи на работодателя = брутна заплата x ~1,19 |
Минимален и максимален осигурителен доход
Социалните вноски в България се прилагат между минимален и максимален осигурителен доход:
- Минималният осигурителен доход варира според професията и икономическата дейност; директорите на компании имат определен минимален осигурителен праг, публикуван ежегодно от НАП;
- Максималният месечен осигурителен доход през 2026 г. е 2111,64 евро от 1 януари до 31 юли 2026 г. и 2300 евро от 1 август до 31 декември 2026 г.
Социални вноски за собствениците-директори – ключовото значение
За собственика-директор на българско ЕООД или ООД структурата на социалните вноски създава силен стимул за минимизиране на компонента на заплатата и максимизиране на компонента на дивидента на възнаграждението. Максималният осигурителен доход е 2 111,64 евро на месец от януари до юли 2026 г. и 2 300 евро на месец от август до декември 2026 г. Следователно социалните и здравноосигурителните вноски трябва да бъдат изчислени, като се използва приложимият таван за 2026 г., а не 1 920 евро. Дивидентите, напротив, привличат нулеви социални вноски.
Данъци върху имотите – какво плаща всеки собственик
Ниски ставки, проста структура
Българската данъчна рамка за имотите е сред най-леките в ЕС – както в момента на придобиване, така и на текуща годишна база. Всички собственици на имоти в България, независимо от националността, статута на пребиваване или гражданството, подлежат на еднакви задължения за данък върху имуществото. Няма диференцирана ставка за чужденци.
Данък при придобиване
При закупуване на имот се дължи еднократен общински данък придобиване. Ставката се определя от всяка община и обикновено варира от 0,1% до 3%. В София и големите градове процентът е около 3%; в някои по-малки общини процентът може да е по-нисък. Данъкът при придобиване се заплаща при или преди подписването на нотариалния акт и се поема от адвокат на купувача.
Годишен данък върху имотите
| Данък/налог | Оценете | База | График на плащане |
|---|---|---|---|
| Годишен данък имоти (данук недвижими имоти) | 0,01–0,45% годишно, като точната ставка се определя от общината | Данъчно оценена стойност (обикновено 30–60% под пазарната стойност) | Две вноски: до 30 юни и 31 октомври; 5% отстъпка при пълно плащане до 30 април |
| Годишна такса за събиране на боклука (taksa smeti) | 0,14–0,45% годишно | Данъчно оценена стойност (същата основа като данъка върху имуществото) | Същите вноски като данъка върху имотите |
| Общи годишни разходи за собственост | Обикновено 0,3–0,9% годишно комбинирано | Данъчно оценена стойност | – |
Изискване за регистрация на имота
Всички собственици на имоти трябва да регистрират имота си в съответната община в 2-месечен срок от придобиване на собственост. Това задейства задължението за годишен данък върху имуществото. Регистрацията обикновено се извършва от адвоката на купувача като част от процеса след завършване. България за бизнес ДПК включва тази стъпка в своята годишна услуга за съответствие след закупуване.
Данък върху приходите от наем
Индивидуална срещу фирмена собственост
Доходите от наем на български имоти се облагат в България, независимо от местоживеенето на собственика. Приложимата ставка и методът на изчисление се различават в зависимост от това дали имотът се притежава лично или чрез българска компания.
| Структура на собствеността | Данъчна ставка | Основа | Годишно задължение |
|---|---|---|---|
| Физическо лице (българско данъчно лице) | 10% ДДФЛ | Брутен доход от наем минус 10% нормативно приспадане = нетен облагаем доход от наем; 10% приложени към нетния доход; ефективна лихва приблизително 9% върху бруто | Годишна декларация за доходите на физическите лица в НАП (до 30 април на следващата година); платен данък при деклариране |
| Индивидуален собственик (нерезидент) | 10% ДДФЛ | Същата основа като резидент; 10% върху нетния доход след 10% нормативно приспадане | Изисква се годишна декларация пред българската НАП; данък върху доходите от български произход |
| Българска фирма (ЕООД/ООД) | 10% CIT | Приходи от наеми минус всички действителни приспадащи се разходи (такси за управление, поддръжка, застраховка, данък върху собствеността, счетоводител, ипотечни лихви); 10% върху нетната печалба | Годишна декларация за облагане с корпоративни доходи; авансови плащания, ако са над прага; действителни разходи, подлежащи на приспадане спрямо нормативно приспадане за физически лица |
Удържани данъци върху плащания към нерезиденти
Най-подходящите данъци за международните бизнес структури
Данъкът, удържан при източника, се прилага, когато българска компания извършва определени видове плащания към чуждестранни получатели. Българската фирма платец е отговорна за изчисляването, удържането и внасянето на данъка към НАП. Нерезидентният получател получава нетната сума.
| Тип плащане | Стандартна тарифа | Намалена ставка (DTT или директива) | Кой е засегнат |
|---|---|---|---|
| Дивиденти на чуждестранни лица | 5% | DTT може да намали; 5% често вече е по-ниска от договорната ставка | Чуждестранни собственици на български компании (най-честият сценарий) |
| Дивиденти на корпоративен акционер, който не пребивава в ЕС/ЕИП | 0% | Българският данък при източника по принцип не се прилага за дивиденти, изплатени на юридическо лице, местно за данъчни цели в държава-членка на ЕС или ЕИП, при спазване на законовите условия. | холдингови структури на ЕС; групови дивидентни потоци в рамките на ЕС |
| Дивиденти на корпоративен акционер извън ЕС | 5% | Стандартна българска ставка на данъка при източника; приложима СИДДО може да осигури по-благоприятно третиране. | Холдингови компании извън ЕС; офшорни структури |
| Лихви по кредити на български фирми | 10% | DTT обикновено намалява до 5%; Директива на ЕС за лихвите и възнагражденията: 0% в квалифицирани структури на ЕС | Чуждестранни кредитори на български лица; вътрешногрупово финансиране |
| Роялти и лицензионни такси | 10% | DTT обикновено намалява; Директива на ЕС за лихвите и възнагражденията: 0% в квалифицирани структури на ЕС | Лицензиране на собственици на IP на български фирми; софтуерни лицензи от нерезиденти |
| Такси за управление и консултантски такси | 10% | DTT може да намали; зависи от конкретни разпоредби на договора | Чуждестранни управляващи дружества, предоставящи услуги на български лица |
| Доход от наем за нерезиденти | 10% | DTT може да повлияе; обикновено не се намалява под 10% | Чуждестранни лица, получаващи доходи от наем без българска декларация |
Споразумения за избягване на двойното данъчно облагане – Освобождаване от удръжки
България има сключени СИДДО с над 70 държави. Тези договори намаляват или премахват данъка, удържан при източника върху трансграничните плащания, като определят максималната ставка, която страната източник (България) може да прилага. Основни практически точки:
- за да се възползва от намалена данъчна ставка, чуждестранният получател трябва да предостави на българската компания разплащател удостоверение за данъчно пребиваване от своята страна;
- ставката за DTT е максимална – ако българската стандартна ставка вече е по-ниска от ставката за DTT, се прилага българската ставка (например удържането на дивидент от 5% се прилага дори ако DTT определя 10%);
- Директивите на ЕС (Дъщерно дружество-майка, Лихви и лицензионни възнаграждения) предоставят пълни изключения при квалифицираните структури в рамките на ЕС и имат предимство пред тарифите за DTT, когато резултатът е по-благоприятен;
- плащанията към получатели в държави без DTT подлежат на стандартните български данъчни ставки.
Данъчно резюме по профил – какво се отнася за вас
Чуждестранен предприемач, собственик на българска фирма
| Данък | Прилага ли се? | Оценете | Бележки |
|---|---|---|---|
| Корпоративен подоходен данък | Да | 10% | върху нетната облагаема печалба на дружеството; годишна доходност до 30 юни |
| ДДС | Ако е регистриран | 20% / 9% / 0% | Задължително при праг на приходите от 51 130 евро; възможна е доброволна регистрация; могат да се прилагат задължения за трансгранично обслужване |
| Удържан данък върху дивидентите | При разпределение на печалбата | 5% | Компанията удържа при източника; собственикът получава нетна сума; окончателен данък за физически лица |
| Социални вноски върху заплатата | Ако взема заплата | ~32,7% комбинирано | Работодател ~18.92% + служител ~13.78%; неприложимо за дивиденти; прилага се таван |
| Данък върху доходите на физическите лица върху заплатата | Ако взема заплата | 10% | Удържа се месечно от компанията; 10% плосък |
| Данък върху доходите на физическите лица върху дивидентите | Без допълнителни | N/A | 5% удържане при източника е окончателният данък върху доходите от дивиденти; без допълнителен ДДФЛ |
Чуждестранен собственик на български имоти
| Данък | Прилага ли се? | Оценете | Бележки |
|---|---|---|---|
| Данък за придобиване (при покупка) | Да – един път | 0.1–3% | Заплаща се при подписване на нотариален акт; процент, определен от общината |
| Годишен данък върху имотите | Да – всяка година | 0.01–0.45% | Прилага се към данъчно оценена стойност (30–60% под пазарната); процент, определен от общината |
| Годишна такса смет | Да – всяка година | 0.14–0.45% | Плаща се заедно с данък върху имотите |
| Данък върху доходите от наем | Ако отдавате под наем | 10% (физическо лице) или 10% CIT (фирма) | Индивидуално: 9% ефективно върху брутния наем; фирма: 10% върху нетната печалба след действителните разходи |
| Данък върху капиталовата печалба при продажба | Ако се продава | 10% | Прилагат се изключения: основно пребиваване 3+ години; друг имот 5+ години |
Физическо лице, установяващо българско данъчно пребиваване
| Данък | Прилага ли се? | Оценете | Бележки |
|---|---|---|---|
| Данък върху доходите на физическите лица (всички доходи) | Да – на световен доход | 10% плосък | Всички доходи от работа, свободна практика, отдаване под наем и инвестиции от всяка държава |
| Капиталови печалби от котирани акции | Не | 0% | Освободени, ако се търгуват на регулирани борси в ЕС/ЕИП |
| Капиталови печалби от собственост | Ако се продава | 10% | Освобождавания за квалифицирани периоди на държане |
| Доход от наем | Ако получавате | 10% (9% ефективно върху бруто) | Прилага се 10% нормативна удръжка; 10% данък върху нето |
| Дивиденти от българска компания | Ако акционер | 5% (удържани) | Компанията удържа като окончателен данък; без допълнителен ДДФЛ; 5% е окончателният данък |
| Социални вноски (ако е нает) | Ако е нает или самостоятелно зает | ~13,78% част от служителите | Върху осигурителния доход до годишния таван |
Данъците не се основават на гражданство – ключово предимство
Защо националността не определя вашата българска данъчна ставка
Едно от структурните предимства на българската данъчна система за чужденци е нейният неутрален по националност дизайн. За разлика от някои юрисдикции, които налагат по-високи данъци на неграждани или прилагат различни ставки за чуждестранни лица, българското данъчно законодателство определя задължения въз основа на:
- резидентен статут (български данъчен резидент или нерезидент);
- източник на доход (български или чуждестранен);
- вид дейност (наемане на работа, бизнес, инвестиции, собственост);
- правна форма на дейността (чрез българска фирма или директно).
Гражданството е от значение само до степента, в която определя имиграционния статус (което засяга наличието на определени възможности, базирани на пребиваване) и приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (която зависи от спогодбата между България и държавата на данъчно пребиваване на лицето, а не от гражданството).
| Националност | Български CIT Rate | Български дивидент | Български ДДФЛ | Ставка на данък върху имуществото |
|---|---|---|---|---|
| немски гражданин | 10% | 5% | 10% | 0.01–0.45% |
| Гражданин на Обединеното кралство | 10% | 5% | 10% | 0.01–0.45% |
| Израелски гражданин | 10% | 5% | 10% | 0.01–0.45% |
| турски гражданин | 10% | 5% | 10% | 0.01–0.45% |
| гражданин на САЩ | 10% | 5% | 10% | 0.01–0.45% |
| гражданин на ОАЕ | 10% | 5% | 10% | 0.01–0.45% |
| български гражданин | 10% | 5% | 10% | 0.01–0.45% |
Приемане на еврото – какво се промени за данъците през 2026 г.
Приемането на еврото от 1 януари 2026 г. не промени данъчните ставки. Ставките 10% CIT, 5% дивидент и 10% данък върху доходите са непроменени. Промененото е:
| Какво се промени | Практически ефект |
|---|---|
| Всички данъчни изчисления вече са в евро | Не се изисква конвертиране лв./EUR; опростява данъчното счетоводство за фирми, които печелят в евро |
| Данъчни декларации, подадени в евро | Декларациите, плащанията и кореспонденцията в НАП вече са деноминирани в евро |
| Данъчните оценки на имотите са преобразувани | Данъчно начислените стойности са конвертирани от лева в евро по фиксиран курс; абсолютни суми непроменени |
| Праг за регистрация по ДДС в евро | Предишни 100 000 лв.; сега €51 130 при фиксиран курс |
| Прагове за авансови плащания в евро | Тримесечни/месечни прагове, конвертирани в евро; същите икономически прагове |
| Всички фактури вече са в евро | Премахнато конвертиране лв./EUR по всички фирмени фактури; опростява счетоводството за търговските партньори от ЕС |
Защо България остава най-конкурентната данъчна юрисдикция в ЕС
Пълната картина
Казусът за България като данъчна юрисдикция не се основава на нито една ставка, а на комбинация от всички ставки, работещи заедно:
| Данъчна функция | Ставката на България | Контекст на ЕС | Въздействие |
|---|---|---|---|
| Корпоративен подоходен данък | 10% плосък | средно за ЕС приблизително 21%; най-нисък: Унгария 9% | Много високо – решаващо за доходите на бизнеса |
| Удържан данък върху дивидентите | 5% | средно за ЕС приблизително 22%; най-ниска фуга с Гърция | Много високо – решаващо за извличане на печалба |
| Данък върху доходите на физическите лица | 10% плосък | средно за ЕС приблизително 25%; повечето страни от ЕС напредват до 40–55% | Много високо – решаващо за ефективността на личния доход |
| Капиталови печалби от котирани акции | 0% | Повечето страни от ЕС: 15–30% | Високо – важно за инвеститорите, притежаващи ценни книжа |
| Годишен данък върху имотите | 0,01–0,45% върху оценката | ЕС диапазон: 0,1–2%; ефективната ставка върху пазарната стойност е много ниска в България | Умерено – ниски абсолютни количества; подходящи за портфейли от имоти |
| Без данък богатство | 0% | Франция, Испания, Норвегия, Швейцария: 0,5–2,5% | Високо – подходящо за хора с висока нетна стойност |
| Без данък върху наследството (близко семейство) | 0% | Много страни от ЕС: 10–40% | Високо – подходящо за планиране на имоти |
| ЕС / Шенген / Еврозоната | И трите | Само 20 членки на ЕС са и в трите (еврозоната + Шенген) | Много висок – институционален и оперативен достъп |
| Стабилност на скоростта | ~20 години без промяна | Повечето държави от ЕС са променяли ставките многократно | високо – сигурност при планиране |
Чести данъчни грешки, допускани от чужденци в България
| Грешка | Последица | Профилактика |
|---|---|---|
| Объркване на VNJ (имиграционно пребиваване) с данъчно пребиваване | VNJ се провежда в продължение на години; неправилно управлявани лични данъци; неочаквани задължения в родината | Разберете, че са отделни; съзнателно установяват българско данъчно резидентство чрез истински център на жизнени интереси |
| Заплащане на лични разходи чрез българската фирма | Неразрешени разходи; прекласифицирани като скрити дивиденти; 5% данък дивидент + санкции + лихва | Строго разделяне на фирмените и личните финанси; лични разходи само от лични сметки |
| Недеклариране на български доходи от наем в годишната декларация на НАП | Одит на НАП; неустойки и лихви; потенциална оценка със задна дата | Подайте годишна декларация за доходи от наеми в НАП до 30 април; България за бизнес ДПК предоставя тази услуга |
| Липса на задължение за регистрация по ДДС | Задължение по ДДС със задна дата от момента на преминаване на прага; неустойки и лихви | Наблюдавайте приходите спрямо прага от €51 130 месечно; регистрирайте се проактивно; разгледайте трансграничните задължения |
| Забравяне на задълженията към родината върху българския доход | Данъчен одит в страната; глоби за недекларирани доходи в чужбина | Консултирайте се с данъчен консултант в родната страна, преди да получите първия дивидент или доход от наем |
| Не е регистриран имот в общината след покупката | Неустойка за късна регистрация (10% от годишния данък); забавено изпълнение на изискванията на НАП | Регистрирайте се в рамките на 2 месеца от покупката; България за бизнес ДПК се занимава с това като част от съответствието след покупката |
| Разпределяне на дивиденти без решение на участниците | Нередовно оттегляне; преквалифициран като недокументиран доход; различно и по-лошо данъчно третиране | Винаги приемайте официално решение на участниците преди всяко разпределение на печалбата |
