От 1 януари 2026 г. задължителният праг за регистрация по ДДС е 51 130 евро облагаем оборот в рамките на една календарна година. Това е конвертирането в евро на предишния праг от 100 000 лв., като се прилага фиксираният обменен курс лв./EUR от 1,95583. Прагът се следи ежедневно; след пресичане фирмата трябва да подаде заявление за регистрация по ДДС в НАП в срок от 7 календарни дни.
Кога трябва да се регистрирате по ДДС в България?
Пълно ръководство за регистрация по ДДС в България през 2026 г. – задължителни прагове, доброволна регистрация, правила на ЕС и OSS
Въведение
Данъкът върху добавената стойност (ДДС – известен на български като ДДС, Данък върху добавената устойчивост) е данък върху потреблението, наложен върху доставката на стоки и услуги в България и в целия Европейски съюз. За бизнеса ДДС не е разход – това е прехвърляне: събира се от клиенти от името на държавата и се приспада от ДДС, платен при покупките. Нетната разлика се превежда или възстановява от българската Национална агенция за приходите (НАП) всеки месец.
Разбирането кога е необходима регистрация по ДДС – и кога е стратегически препоръчително – е един от най-важните данъчни въпроси за всяка българска компания. Сгрешите в двете посоки и последствията са значителни: регистрирайте се твърде късно и НАП ще оцени задълженията по ДДС със задна дата плюс санкции за всички облагаеми доставки, извършени след преминаване на прага; не успеете да се регистрирате доброволно, когато това би било от полза за бизнеса и вие губите правото да възстановите ДДС върху покупките.
2026 г. донесе две важни промени в българското ДДС законодателство. Първо, с приемането на еврото от България на 1 януари 2026 г. прагът за задължителна регистрация се преобразува от 100 000 лв. в неговата равностойност в евро от 51 130€. Второ, периодът на измерване за прага се измести от текущ 12-месечен период към календарната година (1 януари до 31 декември), наблюдавана ежедневно. И двете промени изискват българските фирми да адаптират своите процедури за наблюдение на оборота.
Това ръководство обяснява всеки сценарий, при който българска компания може да бъде изискана или посъветвана да се регистрира по ДДС: задължителният вътрешен праг, специалните правила за трансгранични транзакции в ЕС, OSS схемата за електронна търговия, правилата за чуждестранни компании, работещи в България, и стратегическият случай за доброволна регистрация.
Какво е ДДС и как работи за бизнеса?
ДДС се прилага на всеки етап от веригата на доставка. Регистриран по ДДС бизнес начислява ДДС върху продажбите си (ДДС на изхода) и приспада ДДС, платен върху покупките (ДДС на входа). В НАП се превежда само нетната сума – изход минус вложен. Ако входящият ДДС надвишава изходящия ДДС през даден месец, компанията има ДДС кредит, който може да бъде компенсиран срещу бъдещи задължения или да бъде поискан като възстановяване.
За бизнес, който не е регистриран по ДДС, ситуацията е по-проста, но по-неблагоприятна: не се начислява ДДС върху продажбите, но не може да се възстанови ДДС и върху покупките. ДДС, платен върху офис консумативи, оборудване, софтуер, счетоводни услуги и други бизнес ресурси, се превръща в постоянен разход, а не в кредит, който може да бъде възстановен.
| Концепция | Описание | Пример |
|---|---|---|
| Изходящ ДДС | ДДС, начислен от бизнеса върху неговите продажби и услуги | Българска компания фактурира на клиент €10 000 + 20% ДДС = €12 000 общо; ДДС от 2000 евро е изходящ ДДС |
| Входящ ДДС | ДДС, платен от бизнеса върху неговите покупки | Същата компания плаща 1200 евро за счетоводни услуги (вкл. 200 евро ДДС); 200 евро са входен ДДС |
| Нетно дължимо ДДС | Изходящо ДДС минус входно ДДС – внася се в НАП до 14-то число на следващия месец | 2 000 € продукция − 200 € вход = 1 800 € нетно дължимо ДДС |
| ДДС кредит | Когато входящият ДДС надвишава изходящия ДДС – подлежи на възстановяване или прихващане | Ако входящият ДДС е €3000, а изходящият е €1000, компанията има €2000 ДДС кредит |
| Възстановяване на ДДС | НАП възстановява надвнесен ДДС след три последователни месеца на кредитна позиция | Ако кредитът продължава 3 месеца, може да се кандидатства за възстановяване; НАП обработва до 30 дни |
ДДС НЕ Е РАЗХОД ЗА РЕГИСТРИРАНИЯ ПО ДДС БИЗНЕС: Често срещано погрешно схващане е, че регистрацията по ДДС увеличава данъчната тежест на компанията. За B2B компании (чиито клиенти също са регистрирани по ДДС) това не е така: клиентът си възстановява начисления ДДС, така че брутната сума на фактурата е без значение за разходите на клиента. За B2C компании (продаващи на частни потребители) регистрацията по ДДС оказва влияние върху крайните цени, освен ако бизнесът не поеме ДДС в ценообразуването си. България за бизнеса консултира относно ДДС стратегията като част от всеки счетоводен ангажимент.
Задължителна регистрация по ДДС – правилото за прага
Прагът за 2026 г.: 51 130 евро
Българска фирма е задължена по закон да се регистрира по ДДС, когато нейният облагаем оборот в България достигне 51 130€ в рамките на една календарна година. Този праг се отнася за съвкупния облагаем оборот на дружеството – сумата от всички облагаеми доставки на стоки и услуги, извършени в България.
Прагът от 51 130 евро е директното конвертиране в евро на предишния праг от 100 000 лева (при фиксиран курс лв./EUR от 1,95583). Размерът е определен от българския Закон за ДДС (ЗДДС, Закон за данък върху добавената стойност), изменен след приемането на еврото.
| Точка | Задължителен праг за регистрация | Валута |
|---|---|---|
| До 31 декември 2025 г. | 100 000 лв | български лев (лв.) |
| От 1 януари 2026 г. | €51,130 | евро (EUR) |
Какво се промени през 2026 г.: Календарна година срещу подвижни 12 месеца
Реформата от 2026 г. въведе по-значима оперативна промяна от преобразуването на валута: периодът на измерване за прага се измести от текуща 12-месечна ретроспекция към база календарна година, наблюдавана ежедневно.
Съгласно правилата преди 2026 г., една компания наблюдава оборота си през предходните 12 последователни месеца. Ако в даден момент през годината сборът за 12 месеца надхвърли 100 000 лв., възниква задължение за регистрация. Това означаваше, че компания със силен есенен сезон може да достигне прага през октомври въз основа на приходите от предходния ноември до октомври.
Съгласно правилата от 2026 г. съответният период е от 1 януари до 31 декември на текущата година. Оборотът се нулира на 1 януари всяка година. Изискването за ежедневен мониторинг обаче означава, че една компания трябва да проследява кумулативния си оборот от годината до момента всеки ден – не само в края на месеца – тъй като 7-дневният срок за регистрация тече от деня на преминаване на прага, а не от края на месеца.
| правило | Преди 2026 г. | От 2026г |
|---|---|---|
| Период на измерване | Въртящи се 12 последователни месеца | Календарна година: 1 януари – 31 декември |
| Прагова валута | 100 000 лв | €51,130 |
| Честота на наблюдение | Месечен преглед е достатъчен | Необходимо е ежедневно наблюдение |
| Краен срок за регистрация | 7 дни от края на месеца, в който прагът е превишен | 7 дни от деня на преминаване на прага |
| Нулиране на оборота | Непрекъснато валцуване; без годишно нулиране | Връща се на 0 евро на 1 януари всяка година |
ЕЖЕДНЕВНИЯТ МОНИТОРИНГ ВЕЧЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН: Съгласно правилата от 2026 г. компания, чийто дневен кумулативен оборот надхвърля 51 130 евро, трябва да подаде заявление за регистрация по ДДС в рамките на 7 дни от този конкретен ден – не 7 дни след края на месеца. Това означава, че компания, генерираща 5 000 евро на ден, може да премине прага на 11-ия ден от годината и трябва да кандидатства до 18-ия ден. „България за бизнеса“ проследява праговете на оборота за всички счетоводни клиенти и издава сигнали, преди да бъде достигнат прагът.
7-дневен краен срок за регистрация
7-дневният срок е един от най-безмилостните аспекти на българското ДДС законодателство. След като годишният облагаем оборот надхвърли 51 130 евро, компанията разполага с точно 7 календарни дни, за да подаде пълно заявление за регистрация по ДДС в НАП. След това НАП има 14 дни да обработи заявлението и да издаде удостоверение за регистрация по ДДС.
Отговорните последици от пропускането на този срок са сериозни. Ако НАП установи, че дадено дружество е извършило облагаеми доставки след превишаване на прага, без да е регистрирано по ДДС, то може да оцени дружеството като регистрирано по ДДС от датата, на която прагът е преминат – изисквайки от дружеството да плати ДДС, което е трябвало да начисли по всички фактури след прага, от приходите, които е получила (които не включват ДДС). Това ефективно намалява брутните приходи на компанията след прага с 20%.
| Събитие | Краен срок |
|---|---|
| Денят на преминаване на прага от €51 130 (Ден X) | Прагова дата – възниква задължение за регистрация |
| Заявление за регистрация по ДДС трябва да се подаде в НАП | До ден X + 7 (календарни дни) |
| НАП обработва заявлението и издава удостоверение за ДДС | В рамките на 14 дни след получаване на пълното заявление |
| Първа дължима декларация по ДДС | 14-то число на месеца, следващ първия месец на регистрация по ДДС |
| Неустойка за късно кандидатстване | Глоба от 500 до 5000 лв. + ДДС със задна дата за всички надпрагови доставки |
Какво се брои към прага от €51 130?
Не всички приходи, които българската компания получава, се зачитат към задължителния праг за регистрация по ДДС. Разбирането кои консумативи са включени – и кои са изключени – е от съществено значение за точното наблюдение на прага.
Включено в изчислението на прага
- Облагаеми доставки на стоки и услуги в България – продажбите се облагат с 20% стандартен ДДС или 9% намалена ставка
- Доставки с нулева ставка – износът на стоки за страни извън ЕС се облага с нулева ставка, но все още се облага и се брои към прага
- Услуги, предоставяни на получатели, установени в България, които са облагаеми в България
Изключено от изчисляването на прага
- Някои освободени доставки се зачитат към прага на годишния оборот от 51 130 евро. По-специално се включват финансови услуги, застрахователни услуги и освободени доставки на недвижими имоти, освен ако не са спомагателни сделки. Те не трябва категорично да се изключват от изчисляването на прага.
- Продажби на капиталови активи (напр. продажба на служебно превозно средство или част от оборудването, използвано в бизнеса)
- Случайни сделки с недвижими имоти, които не са основната дейност на дружеството
- Доставки извън България – услуги, доставяни на небългарски получатели, когато мястото на доставка е извън България
ВАЖНО: Квалифицираните B2B услуги, доставяни от българска компания на данъчно задължени лица, установени в други държави-членки на ЕС, обикновено имат място на доставка извън България съгласно правилото B2B място на доставка. Те не са български доставки с нулева ставка и обикновено не формират част от 51 130 евро годишен оборот в България. Вътрешнообщностните придобивания на стоки подлежат на отделен режим на регистрация по ДДС и не трябва да се представят като част от прага на вътрешния годишен оборот от 51 130 евро.
Доброволна регистрация по ДДС
Българска фирма може да се регистрира по ДДС по всяко време, независимо от нивото на оборота си, от момента на регистрация на фирмата. Доброволната регистрация е норма за международно ориентираните бизнеси, а не изключение. За B2B компании, търгуващи в рамките на ЕС, ползите от доброволната регистрация от първия ден значително надвишават допълнителните разходи за съответствие.
Когато доброволната регистрация е силно препоръчителна
| Бизнес ситуация | Препоръчителна ли е регистрацията? | Ключова причина |
|---|---|---|
| Консултации или услуги за корпоративни клиенти от ЕС | Регистрацията по ДДС може да бъде задължителна съгласно член 97а, преди да бъде доставена първата отговаряща на условията трансгранична B2B услуга, независимо от оборота | Такива услуги обикновено подлежат на обратно начисляване в държавата членка на клиента и не трябва да се описват като български доставки с нулева ставка |
| IT компания (SaaS, разработка, цифрови услуги) | Регистрацията по ДДС може да бъде задължителна съгласно член 97а преди първата квалифицирана доставка за данъчно задължени лица от ЕС | Клиентите от ЕС прилагат обратно начисляване; Може да се изисква регистрация по член 97a независимо от вътрешния праг |
| Електронна търговия (стоки за потребители в ЕС) | Да | Изисква се за OSS регистрация; позволява B2C съответствие в целия ЕС от едно българско подаване |
| Внос на стоки в България | Да | ДДС при внос (20%) се възстановява като входен ДДС само ако компанията е регистрирана по ДДС |
| Значителна първоначална инвестиция в оборудване | Да | Входящият ДДС върху покупките на оборудване е възстановим; може да генерира възстановяване на ДДС през първите месеци |
| BPO / център за споделени услуги | Да | Стандарт за B2B операции с контрагенти от ЕС |
| Сделки с недвижими имоти | Зависи от контекста | За имущество се прилагат специфични правила за ДДС; препоръчан правен съвет |
| Много малък местен B2C бизнес (напр. местна търговия на дребно) | Не винаги | За B2C бизнеси с чисто местна клиентела и скромен оборот, режийните разходи за съответствие може да надвишат ползите |
Основни предимства на доброволната регистрация
- Възстановяване на ДДС върху всички бизнес покупки – счетоводни такси, наем на офис, оборудване, софтуер, професионални услуги
- Повишено доверие в бизнес партньорите от ЕС – българският ДДС номер (BG + ЕИК) е видим маркер за легитимна, професионално управлявана компания в ЕС
- Допустимост за схемата на ЕС за обслужване на едно гише (OSS) за B2C електронна търговия
- Възможност за възстановяване на ДДС при внос на стоки, внесени извън ЕС
- Избягване на ретроспективни регистрационни усложнения, ако оборотът нараства по-бързо от очакваното
БЪЛГАРИЯ ЗА БИЗНЕСА ПРЕПОРЪКА: Горещо препоръчваме доброволна регистрация по ДДС от първия ден за всяка българска фирма, която ще внася стоки или ще прави значителни капиталови разходи през първата година. Режийните разходи за съответствие са управляеми – едно месечно подаване – докато търговските и финансови ползи са значителни. Нашите счетоводни пакети включват регистрация по ДДС и всички месечни декларации за ДДС от €80/месец.
Регистрация по ДДС за трансгранични транзакции в ЕС
Това е една от най-важните секции за международно ориентираните български компании. Правилата на ЕС за ДДС създават задължения за регистрация, които могат да възникнат независимо от вътрешния праг от 51 130 евро – задействани от специфични видове трансгранични транзакции, независимо от общия годишен оборот на компанията.
Вътреобщностни придобивания на стоки
Когато българско дружество, регистрирано по ДДС, закупи стоки от регистриран по ДДС доставчик в друга държава членка на ЕС, това е вътреобщностно придобиване. Българското дружество отчита българското ДДС по механизма за обратно начисляване: то самоначислява изходящ ДДС върху стойността на придобиване и едновременно с това приспада същата сума като ДДС по входящите доставки. За напълно данъчно облагаема компания нетният ДДС ефект е нулев – но транзакцията трябва да бъде отчетена.
Българско дружество, което не е регистрирано по ДДС, обикновено подлежи на задължителна регистрация по ДДС за вътреобщностни придобивания, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания през текущата календарна година надвиши 10 000€. Заявлението обикновено трябва да бъде подадено не по-късно от 7 дни преди данъчното събитие за придобиването, което води до превишаване на прага.
Услуги, получени от чуждестранни доставчици (обратно начисляване)
Когато българска фирма получава услуги от чуждестранен доставчик – независимо дали е от друга държава-членка на ЕС или извън ЕС – и мястото на доставка е България, българската фирма трябва да начисли българското ДДС по механизма за обратно начисляване. Често срещаните примери включват: Google Ads, Facebook реклама, абонаменти за облачен софтуер (AWS, Azure, Salesforce), консултации от чуждестранни доставчици и всякакви цифрови услуги от доставчик извън ЕС.
Ако българска фирма получава такива услуги и не е регистрирана по ДДС, може да се наложи да се регистрира специално, за да отчита обратно начисляване на ДДС върху тези доставки – отново, независимо от прага на вътрешния оборот.
Вътреобщностни доставки на стоки
Българска фирма, която продава и изпраща стоки на регистриран по ДДС купувач в друга държава – членка на ЕС, извършва вътреобщностна доставка. Тази доставка се облага с нулева ставка в България (купувачът плаща ДДС в своята страна), но българската фирма трябва да е регистрирана по ДДС, за да прилага нулевата ставка и трябва да отчита доставката в месечна VIES декларация.
Член 97а Регистрация за B2B услуги за клиенти от ЕС
Българска компания, която доставя квалифицирани B2B услуги на данъчно задължени лица, установени в други държави-членки на ЕС, може да бъде задължена да се регистрира по член 97а от българския Закон за ДДС преди първата такава доставка, независимо дали нейният български годишен оборот е под 51 130 евро. Това е отделно задължение за регистрация, което се прилага за трансгранични B2B услуги и действа независимо от прага на вътрешния оборот.
| Тип транзакция | Третиране на ДДС в България | Последица от регистрация |
|---|---|---|
| Услуги, предоставяни на данъчно облагаем бизнес, установен в друга държава-членка на ЕС (B2B) | Обикновено извън обхвата на българското ДДС съгласно правилото за B2B място на доставка; обратното начисляване се прилага в държавата членка на клиента | Регистрацията по ДДС по член 97а може да бъде задължителна преди първата квалифицирана доставка, независимо от вътрешния праг от 51 130 евро |
| Стоки, продадени на бизнес, регистриран по ДДС в ЕС | Вътрешнообщностни доставки с нулева ставка; трябва да потвърди ДДС номера на клиента чрез VIES | Трябва да са регистрирани по ДДС; Изисква се VIES декларация всеки месец |
| Стоки, закупени от бизнес, регистриран по ДДС в ЕС | Обратно начисляване – самоначисляване на българско ДДС; едновременно приспадане като входен ДДС | Ако облагаемите вътреобщностни придобивания надвишават €10 000 през календарната година: задължителна регистрация за вътреобщностни придобивания, предмет на приложимите законови правила |
| Услуги, получени от доставчик от ЕС или извън ЕС (B2B) | Обратно начисляване – българска фирма си самоначислява ДДС | Може да предизвика задължение за регистрация, дори ако националният праг не е достигнат |
| Цифрови услуги за потребители в ЕС (B2C) | Прилага се ДДС на държавата на потребителя – OSS схемата опростява съответствието | След надвишаване на трансграничния праг от 10 000 евро в ЕС за B2C, ДДС обикновено се дължи в държавата членка на клиента. Бизнесът може да използва OSS като алтернатива на отделни регистрации по ДДС в съответните държави членки; Самият OSS не е универсално задължителен. |
Електронна търговия и схемата на ЕС за обслужване на едно гише (OSS).
Прагът за продажба от разстояние в ЕС: 10 000 евро
ЕС въведе хармонизиран праг за дистанционни B2C продажби през 2021 г. Българска компания, продаваща стоки или дигитални услуги на частни потребители в други държави-членки на ЕС, подлежи на правилата за ДДС на страната на потребителя, след като нейните общи годишни B2C продажби в ЕС надвишат €10 000. Под €10 000 българският ДДС се прилага за всички B2C продажби в ЕС.
След като прагът от 10 000 евро бъде надвишен, продавачът има две възможности: да се регистрира по ДДС във всяка държава от ЕС, където се намират потребителите (непрактично за малки предприятия), или да използва схемата EU One Stop Shop (OSS) в България и да подава една тримесечна OSS декларация за ДДС, обхващаща всички държави-членки на ЕС.
Схемата на ЕС за обслужване на едно гише (OSS).
OSS схемата позволява на българска компания да се регистрира по ДДС в една държава-членка на ЕС (България) и да отчита и плаща ДДС за всички B2C продажби на стоки и дигитални услуги във всички 27 държави-членки на ЕС чрез една тримесечна декларация, подадена в българската НАП. След това НАП разпределя ДДС на съответните държави членки.
- Кой има нужда от OSS: Всяка българска компания, която извършва B2C продажби на стоки или дигитални услуги на потребители в други държави-членки на ЕС надхвърлящи общо €10 000 годишно
- Как да се регистрирате: Регистрацията в OSS се извършва от българската НАП чрез портала за електронни услуги на НАП; преди регистрация в OSS се изисква български ДДС номер
- Подаване: Тримесечни OSS декларации за ДДС; прилагат се различни ДДС ставки в зависимост от държавата на потребителя; OSS декларацията трябва да показва продажбите, разбити по държави-членки
- Плащане: Общият дължим ДДС OSS за всички страни от ЕС се заплаща на българската НАП, която го разпределя към съответните страни членки
- Платформи и пазари: Amazon, eBay, Shopify и други пазарни платформи могат да събират и внасят ДДС от името на продавачи съгласно правилата на ЕС за считани доставчици; взаимодействието със собствената OSS регистрация на продавача трябва да се управлява внимателно
| Сценарий за електронна търговия | Третиране по ДДС | Изисква се регистрация |
|---|---|---|
| Българска фирма продава само на български потребители | 20% българско ДДС върху всички продажби | Само ако вътрешният праг (51 130 евро) е надвишен; по желание в противен случай |
| Българска компания продава на потребители в ЕС, общи B2C продажби в ЕС < 10 000 евро/година | 20% българско ДДС върху всички продажби, независимо от страната на потребителя | По желание – препоръчва се доброволна българска регистрация по ДДС |
| Българска компания продава на потребители в ЕС, общи B2C продажби в ЕС > 10 000 евро/година | ДДС на страната на всеки потребител се прилага за продажби в тази страна | Компанията може да използва схемата OSS или да се съобрази чрез приложимите местни регистрации по ДДС; OSS не трябва да се описва като задължително |
| Българска компания продава дигитални услуги на потребители в ЕС чрез платформа | Платформата (считан доставчик) може да събира ДДС; проверете обработката на ДДС на платформата | Консултирайте се с България за бизнеса относно взаимодействието между платформата ДДС и OSS |
| Българска фирма продава стоки на фирми, регистрирани по ДДС в ЕС (B2B) | Нулева ставка – обратно начисляване в страната на купувача | Българска регистрация по ДДС, необходима за издаване на фактури с нулева ставка; Необходима е VIES декларация |
Нерезиденти и чуждестранни компании – Специални правила
За чуждестранни компании – установени извън България, които извършват облагаеми дейности в България – местният праг от 51 130 евро може изобщо да не се прилага. Това е един от най-често пренебрегваните аспекти на българското ДДС законодателство за международно управлявани компании.
Чуждестранна компания (компания, установена извън България), която извършва облагаеми доставки в България – например чрез продажба на стоки, съхранявани в български склад, предоставяне на услуги на място в България или извършване на каквато и да е дейност, която представлява облагаема доставка в България – може да бъде задължена да се регистрира по ДДС в България преди да извърши първата си облагаема доставка, независимо от стойността на тази доставка.
Конкретните правила зависят от това дали чуждестранната компания има постоянен обект в България (клон, офис или място, от което извършва дейност), дали назначава български данъчен представител и естеството на облагаемата ѝ дейност. Тази област от закона за ДДС е сложна и специфична за всяка компания; „България за бизнеса“ горещо препоръчва да получите конкретни правни и данъчни консултации, преди чуждестранна компания да започне каквато и да е облагаема дейност в България.
| Тип на обекта | Задължителен праг за регистрация | Ключова бележка |
|---|---|---|
| Българска фирма (ЕООД, ООД) | 51 130 евро годишен облагаем оборот през календарната година | Необходимо е ежедневно наблюдение; 7-дневен срок за регистрация при надвишаване на прага |
| Българска компания – само вътреобщностни придобивания | €10 000 годишни покупки на стоки в рамките на ЕС | Отделен праг; предизвикано от закупуване на стоки от доставчици от ЕС над това ниво; изисква се заявление най-малко 7 дни преди данъчното събитие за придобиването, което води до превишаване на прага |
| Българска компания – B2B услуги за клиенти от ЕС | Регистрацията по член 97а може да бъде задължителна преди първата квалифицирана доставка | Независимо от прага на вътрешния оборот; се прилага за услуги за данъчно задължени лица в други държави-членки на ЕС |
| Чуждестранна фирма с българска облагаема дейност | Може да се изисква преди първата облагаема доставка | В много случаи няма минимален праг; правен съвет, необходим преди започване на дейност |
| Чужда компания – дигитални B2C услуги за български потребители | Първата доставка може да задейства регистрация или задължение за OSS | Схема за OSS извън ЕС, достъпна за компании извън ЕС; Може да се изисква българска регистрация по ДДС |
ДАНЪЧЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: Дружество извън ЕС, регистрирано за българско ДДС, може да бъде задължено да назначи български данъчен представител – установено на местно ниво лице или образувание, което поема солидарна отговорност за задълженията на дружеството по ДДС в България. България за бизнес действа като данъчен представител за квалифицирани субекти извън ЕС. Свържете се с нашия екип, преди да започнете каквато и да е българска регистрация по ДДС на небългарска фирма.
Български ДДС ставки – Преглед
България прилага три ставки на ДДС и няколко специални режима за различни категории доставки. Всички регистрирани по ДДС компании трябва да прилагат правилната ставка за всяка доставка, която правят.
| Оценете | Описание | Общи приложения |
|---|---|---|
| 20% – Стандартна ставка | Прилага се за всички стоки и услуги, които не са обхванати от намалена или нулева ставка; процентът по подразбиране за повечето бизнес транзакции | Консултации, IT услуги, професионални услуги, софтуер, повечето стоки, наем на офиси, реклама |
| 9% – Намалена ставка | Прилага се за специфични категории, определени от българския Закон за ДДС и Директивата за ДДС на ЕС | Хотелско настаняване и туристически пакети; физически и електронни книги; бебешка храна; определени хранителни продукти |
| 0% – нулева ставка (облагаема) | Нулево начислено ДДС, но доставката е облагаема; входящият ДДС е възстановим | Износ на стоки извън ЕС; вътреобщностни доставки на купувачи от ЕС, регистрирани по ДДС; международен транспорт |
| Освободени (без ДДС) | Извън обхвата на ДДС; без начислен ДДС; без право на приспадане на ДДС върху свързаните разходи | Здравни услуги; образование; финансови и застрахователни услуги; отдаване под наем на жилищни имоти; пощенски услуги |
| Обратно начисляване – 0% върху фактурата | Българската фирма се самоосчетоводява за ДДС от името на чужд доставчик; без ДДС по самата фактура | Услуги, получени от компании от ЕС; цифрови услуги от доставчици извън ЕС; придобиване на вътреобщностни стоки |
Предимства и задължения на регистрацията по ДДС
Ключови ползи
| полза | Практическо въздействие |
|---|---|
| Възстановяване на входящ ДДС за всички бизнес покупки | ДДС, платен върху счетоводни такси, наем на офис, оборудване, софтуер и професионални услуги, е напълно възстановим; намалява ефективната цена на всички входящи ресурси с 20% |
| Повишено доверие в бизнес партньорите от ЕС | Български ДДС номер (BG + ЕИК) може да се провери чрез VIES системата на Европейската комисия; много компании от ЕС изискват номер по ДДС от доставчиците като стандартен критерий за обществена поръчка |
| Допустимост за обслужване на едно гише в ЕС (OSS) | OSS е достъпен само за фирми, регистрирани по ДДС; позволява B2C съответствие в целия ЕС чрез едно тримесечно подаване в България |
| Възстановяване на ДДС при внос | ДДС при внос (20%), платен на българската митница за стоки от страни извън ЕС, се възстановява като ДДС по вход; без регистрация по ДДС това става постоянен разход |
| Право на възстановяване на ДДС | Ако входящият ДДС надвишава изходящия ДДС за три последователни месеца, може да се поиска възстановяване; особено уместно по време на стартиращи фази с високи капиталови разходи |
Текущи задължения за съответствие
Регистрацията по ДДС създава постоянен набор от месечни задължения за спазване. Всички изброени по-долу се обработват от България за бизнеса като част от всеки счетоводен пакет:
| Задължение | Краен срок | Описание |
|---|---|---|
| Месечна декларация по ДДС (Справка-декларация) | 14-то число на следващия месец | Обобщение на начисления изходящ ДДС и подлежащия на приспадане входящ ДДС за месеца; подадена по електронен път в НАП |
| ДДС покупка книга (Дневник покупки) | 14-то число на следващия месец | Подробен списък на всички фактури за покупка, по които е поискан входящ ДДС |
| ДДС продажбена книга (Дневник продажби) | 14-то число на следващия месец | Детайлен списък на всички фактури за продажби, издадени през месеца |
| VIES декларация | 14-то число на следващия месец | Изисква се само в месеци, когато са извършени вътреобщностни доставки на стоки или услуги на купувачи, регистрирани по ДДС в ЕС; отчита сумите и ДДС номерата на клиенти от ЕС |
| Интрастат декларация | 10-то число на следващия месец | Изисква се само ако годишната търговия със стоки в рамките на ЕС надвишава статистическите прагове (изпращания > 780 000 лв. или пристигания > 1 550 000 лв.) |
| плащане на ДДС | 14-то число на следващия месец | Нетно дължим ДДС (изход минус вложен) преведен в НАП; забавеното плащане привлича лихва от ~10% годишно |
Често срещани грешки при ДДС, допускани от чуждестранните предприемачи
Липса на ежедневно наблюдение на оборота
Преминаването през 2026 г. към ежедневно наблюдение, базирано на календарна година, хвана много фирми неподготвени. Компания, която генерира 4500 евро/месец през януари 2026 г. и отбеляза бърз растеж през второто тримесечие, може да премине прага от 51 130 евро в края на май. Без ежедневно проследяване 7-дневният срок минава незабелязано, а НАП начислява ДДС със задна дата плюс неустойки. България за бизнеса осигурява автоматизиран мониторинг на праговете за всички счетоводни клиенти.
Неправилно изчисляване на облагаемия оборот
Включването на освободени от ДДС доставки (финансови услуги, здравеопазване, жилищен наем) в изчислението на прага завишава облагаемия оборот и може да доведе до преждевременна регистрация. Някои освободени доставки се зачитат към прага на годишния оборот от 51 130 евро – по-специално финансовите услуги, застрахователните услуги и освободените доставки на недвижими имоти са включени, освен ако не са спомагателни транзакции. Изключването на износа с нулева ставка от изчисляването на прага го подценява и може да причини късна регистрация. Разграничението между освободени, обложени с нулева ставка и облагаеми при 0% доставки е техническо и изисква професионални счетоводни насоки.
Пренебрегване на трансграничните тригери на ЕС
Българска ИТ компания, предоставяща квалифицирани B2B услуги на клиенти от ЕС, може да се сблъска със задължение за регистрация по член 97а преди първата квалифицирана доставка, независимо от нейното собствено ниво на оборот. По-важното е, че една и съща компания, която получава услуги за обратно начисляване от Google, AWS или Salesforce, може да се изправи пред задължение за регистрация независимо от собственото си ниво на оборот. Много компании откриват това едва когато НАП отправи запитване.
Пропускане на 7-дневния краен срок
7-дневният срок от деня на преминаване на прага е абсолютен. Няма гратисен период, няма молба за удължаване и няма възможност за коригиране на пропуснат срок без неустойка. Единственото ефективно смекчаване е проактивното наблюдение с буфер – България за бизнес издава предупреждения, когато клиентите достигнат 90% от прага за регистрация.
Неправилно прилагане на OSS схемата
OSS е схема за отчитане, а не схема за регистрация по ДДС. Фирма не може да използва OSS, за да избегне регистрация по ДДС в България – регистрацията в OSS изисква български ДДС номер като предпоставка. Освен това OSS обхваща само B2C продажби; B2B доставките в рамките на ЕС все още трябва да се отчитат чрез редовната българска ДДС декларация и VIES декларация. Объркването на тези два потока води както до свръхотчитане, така и до недостатъчно отчитане в различните системи за архивиране.
Практически примери
Пример 1: Софийска ИТ компания – Услуги за немски и френски клиенти
| Бизнес | Българин ЕООД предоставя услуги за разработка на софтуер изключително за корпоративни клиенти от ЕС (B2B) |
| Годишен приход | 80 000 евро – изцяло от немски и френски фирми, регистрирани по ДДС |
| ДДС по фактурите | 0% – вътреобщностни услуги с нулева ставка; клиентите прилагат обратно начисляване в своите страни |
| Отчита ли се към прага? | No – Отговарящите на изискванията B2B услуги за разработка на софтуер, доставяни на данъчно облагаеми германски и френски бизнес клиенти, обикновено имат място на доставка извън България и не се зачитат към годишния оборот от 51 130 евро в България. |
| Задължение за регистрация | Регистрацията по член 97а може да бъде задължителна преди първата квалифицирана услуга да бъде доставена на данъчнозадължено лице от ЕС, независимо от оборота. |
| VIES задължение | Да – изисква се месечна VIES декларация за всички вътреобщностни услуги за клиенти, регистрирани по ДДС в ЕС |
| Препоръка на България за бизнеса | Регистрирайте се доброволно от първия ден; Клиентите от ЕС очакват ДДС номер; позволява възстановяване на ДДС върху всички бизнес разходи; гарантира спазването на член 97а |
Пример 2: Магазин за електронна търговия, продаващ на потребители от ЕС чрез Shopify
| Бизнес | Българско ООД, продаващо физически стоки чрез Shopify на частни потребители в ЕС (B2C) |
| Годишен B2C приход | €65 000 общо; разделени между Германия (€25K), Франция (€18K), Холандия (€12K), други (€10K) |
| Български вътрешни продажби | €8,000 |
| Общ годишен оборот | €73,000 |
| Домашен праг | Превишено (73 000 € > 51 130 €) – изисква се задължителна регистрация по ДДС в България |
| Праг за продажба от разстояние в ЕС | Превишено (€65 000 EU B2C > €10 000) – компанията може да използва OSS схемата или да се съобрази чрез приложимите местни регистрации по ДДС |
| Изисква се действие | 1) Регистър по ДДС (задължително); 2) Регистрирайте се за OSS в България или спазвайте местните регистрации; 3) Подайте тримесечни OSS декларации, обхващащи всички B2C продажби в ЕС по ставката на ДДС на всяка страна, ако използвате OSS |
Пример 3: Консултантска компания, която преминава 51 130 евро през май
| Бизнес | Българин ЕООД предоставя маркетингови консултации на европейски и български клиенти |
| Оборот януари–април 2026 г. | €42 000 (с натрупване от годината до момента) |
| Прекрачен праг | 15 май 2026 г. – фактура за 10 500 евро води до общо 52 500 евро от началото на годината, преминавайки 51 130 евро |
| Краен срок за регистрация | 22 май 2026 (7 календарни дни от 15 май) |
| Последица от пропускане на краен срок | НАП може да начисли ДДС със задна дата (20%) на всички фактури след прага; ефективно намалява брутния приход с 20% ретроспективно |
| Първа дължима декларация по ДДС | 14 юни 2026 г. (за периода от датата на регистрация до 31 май) |
| Акция „България за бизнеса“. | Предупреждение за праг, издавано от нашата система, когато оборотът достигне €45 000; заявлението е подготвено и подадено преди крайния срок |
Пример 4: Чуждестранна компания, извършваща първата си българска облагаема доставка
| Бизнес | ООД, регистрирано в Обединеното кралство, предлагащо професионални обучения на български корпоративни събития |
| български приходи | €8 000 – първи ангажимент в България; доста под прага от 51 130 евро |
| Задейства ли се прагова регистрация? | Вероятно не – но прагът от 51 130 евро важи за фирми, установени в България; за чуждестранните компании могат да се прилагат различни правила |
| Задължение за регистрация | Потенциално необходимо преди първата облагаема доставка в България, независимо от стойността – зависи от естеството на дейността и дали компанията има постоянен обект в България |
| Изисква се действие | Специфична правна и ДДС оценка преди започване на дейност в България; България за бизнеса предоставя оценка за регистрация по ДДС за небългарски лица |
| Данъчен представител | Компания извън ЕС (Великобритания след Брекзит) може да бъде задължена да назначи български данъчен представител; България за бизнеса предоставя тази услуга |
Санкции за късна или нерегистрация
Българската НАП активно спазва сроковете за регистрация по ДДС. Санкциите за закъсняла или пропусната регистрация са значителни и се прилагат кумулативно:
| Нарушение | Дузпа |
|---|---|
| Късна заявка за регистрация по ДДС (след 7-дневен срок) | Глоба от 500 до 5000 лв. на дружеството |
| Продължаване на търговията без регистрация по ДДС след надвишаване на прага | НАП оценява фирмата като регистрирана по ДДС от датата на надвишаване на прага; дружеството носи отговорност за 20% ДДС върху всички фактури след прага, независимо дали ДДС е начислен на клиенти или не |
| Лична отговорност на директора | Директорите могат да бъдат глобени лично от 500 до 2000 лв. за късна регистрация в допълнение към глобата на компанията |
| Лихва върху неплатено ДДС | ~10% годишно (основен лихвен процент на БНБ + 10 процентни пункта) върху всяко ДДС задължение със задна дата от датата, на която е станало дължимо |
| Късно подаване на декларация по ДДС | Глоба от 500 до 1000 лв. за закъсняло връщане; лихва върху всеки неплатен ДДС от ~10% годишно |
| Неиздаване на валидна фактура с ДДС | Глоба от 1000 до 10 000 лв.; може да се оспори и правото на клиента на приспадане на ДДС |
ОЦЕНКАТА СЪС ЗАДНА ДАТА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РИСК: Ако НАП установи, че дадена фирма трябва да се е регистрирала по ДДС да речем на 20 март и се е регистрирала едва през септември, НАП може да начисли 20% ДДС на всяка фактура, издадена между 20 март и действителната дата на регистрация. Ако тези фактури не включват ДДС (тъй като компанията все още не е била регистрирана), ДДС трябва да се плати от вече получените приходи – ефективно намалявайки нетния доход с приблизително 16,7% (20/120) върху приходите за нерегистрирания период.
Често задавани въпроси
Отговори на ключови въпроси за международни клиенти, обмислящи България.
Да – и за повечето международно ориентирани бизнеси силно се препоръчва доброволна регистрация от първия ден. Българска фирма може да се регистрира по ДДС по всяко време, независимо от оборота си. Основните предимства са: възстановяване на ДДС върху всички бизнес покупки; и допустимост за схемата на ЕС за обслужване на едно гише за B2C електронна търговия. България за бизнеса включва регистрация по ДДС във всеки стандартен пакет за регистрация на фирма.
Това зависи от естеството и местоположението на облагаемата дейност. Чуждестранна компания (неустановена в България), която извършва облагаеми доставки в България, може да бъде задължена да се регистрира преди първата си облагаема доставка, независимо от сумата – вътрешният праг от 51 130 евро може да не се прилага. Конкретното задължение зависи от това дали дружеството има постоянен български обект, вида на доставката и приложимите правила на ЕС за ДДС. Професионалните съвети са от съществено значение, преди всяко небългарско юридическо лице да започне данъчно облагаема дейност в България.
Зависи от естеството на транзакциите. За B2B услуги, доставяни на данъчно задължени лица в други държави-членки на ЕС, регистрацията по член 97а може да бъде задължителна преди първата квалифицирана доставка, независимо от вътрешния праг от 51 130 евро. За стоки се изисква регистрация по ДДС за вътреобщностни доставки. Регистрацията по ДДС е стандартното очакване на всеки B2B контрагент в ЕС.
Обслужването на едно гише в ЕС (OSS) е схема за спазване на ДДС за предприятия, извършващи B2C продажби на стоки или цифрови услуги на потребители в множество държави-членки на ЕС. Вместо да се регистрира по ДДС във всяка страна на потребителя, българска компания, регистрирана в OSS, подава една тримесечна OSS декларация по ДДС в българската НАП, която обхваща продажбите на потребители във всичките 27 държави-членки на ЕС по приложимата за всяка страна ДДС ставка. След това НАП разпределя ДДС на съответните държави членки. OSS е достъпен за всяка българска компания, регистрирана по ДДС, с B2C продажби в ЕС над 10 000 евро годишно. Компанията може да използва OSS или да се съобрази чрез местни регистрации; Самият OSS не е универсално задължителен.
В рамките на 7 календарни дни от деня на преминаване на прага от €51 130. 7-дневният период започва да тече от конкретния ден, когато кумулативният оборот от годината до момента надхвърли прага – не от края на месеца. Съгласно изискването за ежедневно наблюдение през 2026 г., една компания трябва да следи оборота си ден след ден. България за бизнес издава сигнали на счетоводни клиенти, когато оборотът наближи прага за регистрация, за да гарантира, че 7-дневният срок никога няма да бъде пропуснат.
НАП може да наложи глоби от 500 до 5000 лв. на фирмата за късно кандидатстване, плюс лична глоба от 500 до 2000 лв. на директора. По-важното е, че НАП може да начисли ДДС със задна дата за всички облагаеми доставки, извършени от датата на преминаване на прага до действителната регистрация. Ако фактурите през този период не включват ДДС, компанията трябва да плати 20% ДДС от собствените си приходи – ретроспективно намаляване на нетния доход за нерегистрирания период с приблизително 16,7%.
Зависи от неговите транзакции. Българска ИТ компания, доставяща квалифицирани B2B услуги на данъчно задължени лица в други държави-членки на ЕС, може да бъде задължена да се регистрира по член 97а преди първата такава доставка, независимо дали българският й годишен оборот е под 51 130 евро. Повечето ИТ компании, обслужващи корпоративни клиенти от ЕС, трябва да гарантират спазването на член 97а и да обмислят доброволна регистрация от първия ден за възстановяване на ДДС по получени доставки и надеждност.
Да – практически. ДДС при внос (20%) се начислява на българската митница върху митническата стойност на вносните стоки. Този ДДС при внос може да бъде възстановен като входен ДДС, но само от фирма, регистрирана по ДДС. Фирма, която не е регистрирана по ДДС и внася стоки, плаща 20% ДДС при внос на митницата без право на възстановяване – постоянно увеличава себестойността на стоките. За всяка компания, която редовно внася стоки, регистрацията по ДДС е финансово важна.
Регистрацията по ДДС е от полза при всяко ниво на оборот, когато: компанията прави значителни капиталови разходи (ДДС върху оборудването и оборудването подлежи на възстановяване); фирмата внася стоки (възстановено ДДС при внос); дружеството прави значителни оперативни разходи с ДДС (счетоводни, правни, ИТ услуги); или от компанията се изисква да се регистрира съгласно член 97а за трансгранични B2B услуги. За стартиращ бизнес, който инвестира 20 000 евро в оборудване през първия си месец, регистрацията по ДДС може да генерира възстановяване на 4 000 евро входящ ДДС през първото тримесечие – независимо дали вече има фактурирани приходи.
Нуждаете се от помощ при ДДС регистрация в България?
България за бизнес ДПК управлява пълния процес на регистрация по ДДС: кандидатстване в НАП, подготовка на документи, съвети за съответствие и всички месечни декларации за ДДС. Регистрация по ДДС от €400. Месечно деклариране на ДДС от €50/месец. Англоговорящ екип.
България за бизнес ДПК – Вашият доверен партньор за разширяване на бизнеса в България и Европейския съюз.
